Илия Николаев

ilia nikolaev1

„Пиши, Торлак, пиши Стояне, леко да ти е перо! Виндилия стар съм и разбирам туй торлашкото писмо! Чета, братко, и се кефя, никогиш я не видвал, толкова убави книги, чета си и теб ХВАЛА!
Ма, с тоя Иваил ми го укара одве...сеги требе да чекам втората част... Ти наблегай на перото, я че юскам таа чаша. И че рием с копитото дотогива. Те е'а у пустиняко... накострежи ма и се изсуня, като мокра връв. Ама че тръпим, оти нема язе да си я напиша.“