От мястото на събитието

Северозападната трилогия в Габрово, септември 2017

Защо се мотах толкова с текста си за хумористичната Северозападна трилогия в столицата на хумора? Защото тия габровски шегобийци ми надрънкаха едни подаръци, та нямаше как да се начудя.

Добре, пурата Chibao от приятелката ми Мърфи я изпуших с такъв кеф, че все още, като се сетя, и усещам вкуса в дробовете си. Ама любезните домакини от „Дом на хумора и сатирата“ ме разбиха на парчета. Необходимо е да уточня, че сладко не ям под никаква форма, но като се прибрах и погледнах торбичката с подаръци, намерих в нея захарничка...

Имаше една приказка, че дядо Миньо Попа, един от най-щедрите габровски възрожденци, платил да се направи калдъръм от града до Боженците, и, когато отишъл да види свършеното от собствения му джоб, бил бос. Като го попитали, защо носи цървулите си в ръка, той отговорил, че не иска да ги износва излишно, нали не бил пред хора.

Та, да се върнем на темата – те ме предупредиха, ама аз не схванах. От захарничката излиза лъжичка. Ако те покани габровлия на чай и ти подаде захарничката, съвсем нормално е да се опиташ да си сипеш захар. Ама няма как. Защото тя първо няма капак и второ, лъжичката, която излиза от захарничката, е с дупка на средата. Не направена от домакина, а занаятчийски,производствено, фабрично (нали в българския Манчестър бяхме) е изработена по този начин. Та да не можеш да си загребеш захар през тясната дупка, разположена странично на купичката. Та, близо две седмици се опитвах да сложа захар в чая на децата и все не става.

Иначе представянето мина добре. Намерих нови и се видях със стари приятели. Организаторите се бяха постарали, макар и денят да не беше особено подходящ – децата тръгваха на училище на следващия.

Посетете „Дом на хумомра и сатирата“. Няма да останете разочаровани, дори напротив. Нито от екипа, нито от експозициите. Даже и моите книги можете да намерите там.