От мястото на събитието

Отново на козлодуйски брег, февруари 2017

Естествено, че нема кък да пропущиме Козлодуй като дестинацеа и с „Май ше ни бъде…“, при положение, че представянеата на предишните две книги минаа у толко приятелска и задушевна обстановка.

И тоа път там ни посрещнаа у читалище „Христо Ботев“, а за организацията удариха рамо и приятелете ни от клуб „История“ към АЕЦ „Козлодуй“. Имаше познати, ама и нови лица, така че ми беше доста лесно да се отпущим, да наприказвам дивотиите си, да попрочетем некой откъс и после да обсъдиме секакви шъшкании, къде ни дойдат у главата. Ама па ти да видиш кви истории знаат козлодуйчанье, на мене ми се откина чейнето от смех. Особено там за един зевзек, некъв електроженис, къде имал твръде странно разбиранье за интимните отношенеа с противоположнио пол и за местата, предназначени за облекчеванье на телесните натоварвания, ама айде да не улазам у подробности, че даже и на мене ми е малко неловко.

Е, като дойде време да подписвам книги, а Румяна Нейкова от Читалището наприказва мили думи за мене и за писанията ми, не ми беше неловко, признавам си. Козлодуйските представяния винаги минават с много настроение. Затва и съм обещал със следващата книга да идем натам с преспиванье, та ега имаме време да пийнеме и да се наприказваме като ората. Ама надали ше ни стигне времето. Тия са неизчерпаем извор на истории, я ви каам, па вие ако сакате вервайте…