Имаше един лаф, че като деца това била ребликата от устата на възрастните, която ни карала да изпадаме в най-висша форма на ужас. Абе, да си пикаме у гащите с две думи.
Не знам за вас, но при мен не беше точно така. Не, че не съм бит, бит съм и още как. Но винаги имаше защо. С ясно съзнание осъзнавах, че като направя еди какво си, само ще ме сгълчат. Като прекаля малко повечко, ще отнеса сериозна караница. Но, когато свърша грандиозна дивотия, неминуемо ще ми изтупат пепелта от задника.
И го приемах почти безропотно, то си е в реда на нещата, все пак ме пляскаха колкото да мине от ред и да се кротна за няколко минути. А и го правеха близки роднини, стоящи по-високо в семейната йерархия по всички възможни показатели. Случаят за който говорим обаче няма нищо общо с това.
На двайсти март тая година някакъв момчурляк се прередил на еди каква си опашка в Х елитно училище. Подробностите не са важни, биха отклонили фокуса. Сега, дали тестостеронът го е шибнал по пубертетски или възпитанието вкъщи куца, също не е от значение.
Един мъж на средна възраст му направил забележка, а хлапето отвърнало напето и неуважително. И чичката просто му отвъртял шамар. Нещо нередно? Намира се, ама не е чак пък толкова страшно, всички имаме лоши дни. Нито оня папуняк е пострадал сериозно, нито пък е бил света вода ненапита, та подобно събитие би минало без никой да му обърне внимание. Особено през XIX век из дебрите на… Милуоки, щата Уисконсин. Примерно говоря. И в Петроград, и в Станимака би могло да се случи същото, без да разбуни духовете.
Оттук нататък обаче следва страшното. Раздаващият шамари чичка се казва Димитър Франтишек Петров и малко нещо уж бачка в Софийска градска прокуратура. Като прокурор, не като разсилен. Важно е да се уточни, защото разсилният може да си позволи да пие пет ракии, да опсува жената и да бие децата, без да е изненада или модел за подражание. Прокурорът обаче е. От времето на Римската империя до днес прокурорът стои над всичко.
Той е съизмерим със светците в християнската религия. Чужд на страстите, ежбите и ламтежите на народонаселението, прокурорът по презумпция трябва да е стожер на нормалността и да пляска шамари на самозабравилите се. Тънката червена линия обаче минава там, където неговите шамари са подплатени с върховенството на закона и не са буквални, по опашките, а правови. Винаги. До един. Без никакви похвати от Дивия Запад.
Ако прокурорите започнат да въдворяват ред в страната с физическа саморазправа, па макар и била тя под формата на един шамар и няколко гневни реплики, кой ще спазва върховенството на закона? Разсилният ли? Това би било революционна практика, а революциите, както знаем, изяждат децата си. Достатъчно експерименти направихме, само ДС и Съдебната система си държим непокътнати, нищо че те са най-осраните ни Авгиеви обори. Ай‘ стига вечИ!
Шефката на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова какво е правила не знам. Знам де, ама не мога да го докажа. Всички сме наясно какви са практиките в Цацаратурата по сталински модел, но, странно защо, си кротувкаме като пръднали. Натиск върху свидетели да се откажат от показанията си. Процедурни игрички. Въртеливи движения. Опорни точки. The same old story…
Това, което би трябвало да интересува нас като макар и рехаво гражданско общество е, че един висш магистрат раздава шамари на хлапета по училищата. Повтарям, той би трябвало да е сред крепителите на правосъдието. За това му плащаме заплатата, премиите, всевъзможните привилегии, за това сме му гласували доверие, за това сме поверили борбата с изначалния хаос в неговите ръце и в ръцете на колегите му. А той бие шамари като някой гринго в каубойски бар. Пич, та дрънка!
Още повече би трябвало да се фокусираме върху това, каква е реакцията на другите стожери на правосъдието. Знаете ли що за наказание е наказанието за чичко Франтишек след разследването срещу него, и без това с триста зора инициирано изобщо да започне? С всички сили и „Биволъ“ се опита да накара Прокуратурата да си свърши работата – вижте публикацията ни от 24 април. Та, какво мислите, че е наказанието на чичко Франтишек?
ЗАБЕЛЕЖКА!!! Наказанието за шамар, който е в най-добрия случай дребна хулиганска проява според всеки закон, е ЗАБЕЛЕЖКА!!! Ех, да бях чичко Франтишек като ученик, нямаше да стоя цял час с изправени високо горе ръце, защото съм плеснал Ваньо зад врата в междучасието.
Прокуратурата на три морета! Продължаваме напред!