Още едно зелено кътче от Родината ни е на път да падне жертва на зловещата клика на политическата продажност и нечистите бизнес интереси. Става дума за добилия напоследък печална популярност парк „Бедечка“. Всъщност, казусът с „Бедечка“ явно е много популярен само сред любителите на природата, защото в противен случай общественият натиск щеше да е доста по-сериозен и едно от любимите места за отдих и почивка на поколения старозагорци, 400 декара белодробна тъкан в организма на един двестахиляднен град, вече щеше да бъде спасено.
Каква е схемата? Старата, разбира се. Защо заинтересованите от застрояването на „Бедечка“ да се морят па измислят нови алабалъщини, при положение, че безброй зелени площи из цялата страна бяха тихомълком прилапани по един и същи начин и той явно работи безотказно? Най-грубо казано решението за промяна на статута на определена територия се размахва пред очите на потърпевшите вече при свършен факт, когато документите са нагласени както трябва, а следите са заличени. Общественото обсъждане също е пропуснато, как иначе ще мине номерът?
В този хубав момент в схемата се появява на бял кон настоящ представител на местната власт и започва да си къса дрехите пред медиите как е готов на всичко, за да оправи нещата. За съжаление обаче няма никакъв начин това да стане, защото предишните местни управи са изпипали работата както трябва и на сегашната власт ръцете й са вързани. В конкретния случай с „Бедечка“ ролята на добронамерения, но за съжаление безсилен рицар играе кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В интерес на истината, макар и удобно да си измива ръцете, градоначалникът е прав за едно. Октоподът пуска пипала към „Бедечка“ преди много време и постепенно обгръща красивото кътче в плътна, задушаваща прегръдка.
Паркът е вторият по площ в Стара Загора – един от големите градове в България, имащ самочувствието, че си възвръща старата слава на икономически, стратегически и демографски център. Всички знаем, че освен да създават подходящи условия за развитие на бизнеса, умните управници осигуряват достатъчно зелени площи, особено в подобни градове, с потенциал и перспектива за бързо развитие. Да, но в конкретния случай, вместо да мислят за осигуряването на повече зелени площи, местните власти правят тъкмо обратното – съдействат за унищожаването на вече съществуващи такива.
В ход влиза любимата мантра „заварено положение“. Преди 1944-а на територията на „Бедечка“ се садят зеленчукови градини, които са национализирани от „народната“ власт и през 1979 година пространството е превърнато в градски парк. След 1989-а обаче държавата започва да връща земите, а междувременно се оказва, че голяма част от тях са изкупени от крупни бизнесмени. И се започва…
През 2003 година Общинският съвет взема решение около 250 декара от територията на парка да бъдат върнати на собствениците им. После общият устройствен план е променян няколко пъти, като с него се променя и съдбата на парк „Бедечка“. Не към добро, разбира се. Използвани са и други добре познати от заграбването на различни зелени територии из страната номерца – решението на Общинския съвет за застрояване на парка е публикувано със закъснение в Държавен вестник, за да се избегне евентуална реакция от страна на гражданите. Общият устройствен план не е минал през разширен експертен съвет, преди да бъде приет, въпреки съпротивата на архитекти и граждани, а части от него не са обнародвани. Реакцията срещу нарушенията е целенасочено омаловажена и пренебрегната от съответните органи.
Извън всякакво съмнение е какво стои зад всичко това. На територията на „Бедечка“ си дават среща крупни политически и бизнес интереси. Не един и двама представители на местната власт са закупили земи в парка и сега чакат да започне строителството, за да реализират сериозни печалби. Същото важи и за другите инвеститори – големи компании, свързани със строителния бизнес, както и международни търговски вериги.
На всички старозагорчани им е ясно, че Общинският съвет е удобно леговище на лобистки интереси и не могат да разчитат на него. Предложенията на гражданите за намиране на компромисно решение между обществения и частния интерес неизменно са отхвърляни под благовидни поводи, кръжащи около „ама то така си беше“ и „, желание имаме, ама няма пари“.
На пръв поглед нещата изглеждат загубени. В името на затвърждаването на тази теза кмет, Общински съвет и инвеститори правят всичко възможно, за да изглежда, че шанс за спасение на парк „Бедечка“ няма. Едва ли е трудно да се досетим, че това е и причината да се опитват да пробутат кокошка за кон, като към друг старозагорски парк, този в квартал „Казански“, бъдат добавени 90 декара бивши военни имоти. За замазване на очите на недоволните един вид…
Начин за спасение на „Бедечка“ обаче има. Успехът минава през постоянен, мощен и целенасочен обществен натиск. Никой кмет, никой Общински съвет, никой инвеститор смее да се опълчи срещу силни аргументи, неоспорими факти и общоизвестни истини. А дори и да го направи, бързо се отказва, защото последното нещо, което искат „заинтересованите“ е да се разшуми хубаво около деятелностите им. Тогава биха излезли доста по-конфузни казуси от този с парка „Бедечка“.
От неформалната група „Запазете Бедечка“ нямат намерение да се отказват толкова лесно. Те продължават да търсят варианти паркът да оцелее и възнамеряват да организират серия от национални протести в защита както на него, така и на други зелени територии с подобна участ в България. Първият от тях ще се състои на 27 април от 18:30 часа на езерото Ариана в София – още едно място, придобило печална слава заради хищническата лакомия на некоректни инвеститори. Инициаторите очакват подкрепа от цяла България.
Моралът и простата логика показват, че без зеленина всеки град се превръща в мрачен декор на филм за годините на развития социализъм и ни правят съпричастни с борбата за съхраняването на парк „Бедечка“. Желанието за живот в държава с върховенство на закона пък ни убеждава, че след толкова нарушения, хлъзгане по ръба на законността и прехвърляне на горещия картоф от едни ръце в други единственият начин за реакция на всеки съвестен гражданин е решителен отпор срещу действията на властово-финансовата клика.
Не само за да оцелее „Бедечка“. Казуси като този решават съдбата на десетки, може би стотици зелени площи в България. Ако видят, че безобразията им се посрещат твърдо и решително, интересчиите ще се замислят, преди да протегнат ръка. В противен случай обаче нищо не може и не иска да ги спре. По стара родна традиция институциите биха се задействали само ако върху тях е упражнен огромен натиск. Иначе удобно ще си затварят очите и ще вземат под масата. Така че всичко зависи от нас и нямаме никакви оправдания…
Статията е публикувана в сайта Биволъ.