Явно и тази седмица няма да излезем от дългата, черна като пушека на уазка, спирала на иначе светлото ни комунистическо минало. Няма да изучаваме престъпленията му в училище, децата ни ще стоят в неведение за лагерите, в които са потъпкани хиляди човешки съдби, за затворите, в които без съд и присъда са избити хладнокръвно стотици невинни. Само защото са се осмелили да изкажат мнение, различно от това на Партията – кърмилница…
Няма да научат децата ни и за хилядите застреляни по границите ни хора, опитващи се с риск за живота си доброволно да се откажат от великите привилегии на това да си поданик на БКП и жител на Народна република България. Ще си останат в неведение за смазващата цензура, за печатите на бедрата на момичетата, пременили се с полички над коляното, за това как се тичаше от единия край на града до другия, защото били пуснали някоя дефицитна стока…
Няма да знаят и че прадядо ми, прекарал десетилетия в Канада, строейки железницата, се е върнал два пъти оттам, за да участва като доброволец в Балканските и Първата световна война, купил със спестяванията си гори и стада и заживял като порядъчен селянин, докато на 8-и септември най-големият пройдоха на поречието не излязъл в Балкана, за да се върне на 9-и като ликуващ борец срещу фашизЪма. Разбира се, само няколко години след 44-а, дядо ми бил лишен от всичко, което притежавал. А същият този пройдоха си заживял царската.
Не биха могли да знаят и за една голяма красавица от градчето Х, на която политкомисарят хвърлил око и си ѝ поискал. Тя отказала. След няколко седмици мъжът ѝ бил изпратен в Белене, а тя – брутално изнасилена. Съпруга убили за нула време, а тя се хвърлила от моста още в нощта след насилствения полов акт.
Няма да знаят и как един съсед си купи запорожец, а друг съсед писа донос до него, че имал незаконно придобито имущество. За 45 дена в ареста първият съсед се върна с напълно побеляла коса, нищо че едва минаваше тридесетте и възстанови 8,50 лева, които му били надчислили по грешка преди десетина години. Само това открило обстойното разследване. В резултат на изтезанията и униженията, на които е бил подложен той изкрета още няколко години и си замина. Що се отнася до втория съсед, той си е жив… Примери хиляди, може би стотици хиляди…
Защо ли им е да знаят за тия ужаси? Отговорът е прост. Един от преподавателите ми, когато следвах История, казваше, че това, което помни баба ти, не е история, а политика. Именно затова и трябва учениците да научат какво се е случвало с предците им. За да проумеят какъв е генезисът на пълния абсурд, в който живеем днес. Да си дадат много отговори на на пръв поглед простички въпроси.
„Откъде дойдоха политиците и богатите след 1989 година?“; „Защо правилата важат за едни, а за други – не?“; „Как така в нормалните страни до високи постове във властта и бизнеса се издигат можещите, образованите и упоритите, а тук само жалки посмешища?“.
Биха разбрали кристално ясно, че отговорът е един и той се крие именно в престъпленията на комунистическата власт, които продължават и до ден днешен. Впрочем, тези, които имат буден ум и си задават подобни въпроси и сега ще намерят начин да прочетат, разсъдят, да си направят изводи.
Функцията на това да се признаят най-после издевателствата на комунизма със закон и да се изучават в училища е друга. Никога няма да преживеем катарзис (не като на КОЙ) и да продължим напред, без да го направим. Заравяме си главата в пясъка като щрауса. Ама той не може да се движи в правилната посока със заровена глава, нали?
Смисълът е, че хората ще бъдат по-информирани и няма да позволят на някакви нагрухтели се и самозабравили се властимащи да си мълчат за трагедия от ранга на Чернобил и косвено да обрекат хиляди хора на бавна и мъчителна смърт. Смисълът е в истината. Щом я има, значи трябва да е на показ, колкото и грозна да е. И децата имат право да я знаят. Не ми пука, че нИкой си ме убеждава пред камерата, че нищо, че не е в закона, изучаването на престъпленията на комунизма ще е факт в най-скоро време. Вие Конституцията не спазвате, пък камо ли думата си.
И за завършек. Като казах „деца“ и „Конституция“, се сетих за нещо друго. Знаете ли, че правото на децата на образование е гарантирано от Конституцията? На всички деца, които са граждани на Република България. Без изключение. Е, децата от велинградските села Цветино, Магерово и Абланица нямат това право. По-точно, имат го, но при нечовешки условия. Возят ги до най-близкото училище с ван. Дотук нищо лошо, но те са дванадесет!
Някои от тях пътуват в багажника. Натъпкани като чували с картофи, както спучливо метафоризира един от бащите. Родителите били принудени дори да наемат частни автомобили, за да закарат децата им до заветното школо. Представете си какви доходи имат българомохамеданите в този беден край. На фона на ширещата се антималцинствена пропаганда, примерът на хората от тези три села е заразителен. Късат си от залъка, търпят унижението да гледат децата си наблъскани като кокошки в клетка само и само да ги образоват. Иначе работят и плащат данъци, както всички ние.
А държавата нехае и нарушава конституционните права на децата им. Те търпят, но тяхното търпение е оправдано. Искат да осигурят образование и по-добро бъдеще на децата си. И ние, всички жители на България търпим. Търпим политиците ни да се правят на приятно разсеяни за истината за близкото минало на страната ни. Нашето търпение не е оправдано. То е позорно…
Статията е публикувана в сайта Биволъ.