Гласувайте за бащите и майките си, скъпи сънародници!

В началото на деветдесетте българският народ можеше да вземе съдбата си в ръце. Не ми казвайте, че е щяло да стане по-зле или по-добре…

Родителите ни, на нас, който сега сме между 20 и 40, можеха да счупят оковите на комунистическото наследство. Но не го направиха. Избраха компромиса… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, вече 23 години по-късно, родителите ни се вайкат, че пенсиите им са ниски. Защото позволиха парите за пенсиите им да бъдат изнесени зад граница… Не ми казвайте, че щеше да е по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, чуждоправителствени „неправителствени“ организации ни лъжат, че помагат на братята цигани, братята турци, братята черкези… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно олигофрени без реален работен ден и докторантури за… на майка си униформата… предлагат да гласуваме за тях. Всъщност, не за тях, а за един от ония, които разваляха седенки… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, пожаро-мутро-олигархо-демагози ни убеждават, че пръднята им звучи добре. А нискочели милионери, имащи речник от три думи (една от които „заподозреният“), искат отново да стават вътрешни министри и няма да се откажат от политиката, докато не се докаже, че са правили това, което всъщност вече се доказа, че са направили. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, мизерници лъжат етническите „малцинства“, че ще им помогнат да се освободят от „игото“ на „мнозинството“. Други мизерници мамят „мнозинството“, че могат да са горди, боеспособни, да търсят разплата или да вадят лопати.. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Сега, 23 години по-късно, един закърмен с комунизма ни предлага 3 стъпки към Чистилището. А една изчукана от комунистически наследник – 33 стъпки към Ада.

Сега 23 години по-късно, някои от нас си местят оная работа от единия крачол в другия и щракат каналите на плазмата, обяснявайки колко са мързеливи останалите. Що се отнася до останалите, част от тях си скъсват гъза от бачкане, но изкарват колкото за оная си работа… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Друга част от останалите изкарват оная работа на други, за да се прехранват. Трета част пък се чудят защо са квалифицирани, грамотни, (почти) полиглоти и пак им се налага да ядат нечия работа… и то доста дребничка на размер, хич да не е… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Май много се заговорихме (ако помните вица), та да свършвам: Ако идете да гласувате на 12 май, ваша (оная) работа. Сетете се обаче за майките и бащите си, за тези на приятелите си, за моите, и ги поздравете… Както само един българин може да го направи… През зъби… Защото алтернатива няма… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Що се отнася до нас, ние сме мазохисти, които имат завидно юначество на маса. Или  са готови да орат браздата си до последен дъх, но не и да ИЗМЕТАТ ГНУСНАТА ПАСМИНА, КОЯТО РОДИТЕЛИТЕ НИ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗМЕТАТ. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Идете и гласувайте за бащите и майките ни… Или, ако прецените, идете да прекарате деня с бащите и майките си… Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре… Не ми казвайте, че не е християнско да обвиняваш родителите си и да не си смирен. Достатъчно време бяхме смирени. Не ми казвайте, че щеше да бъде по-зле или по-добре…

 

Стоян Николов-Торлака