BULGARIAN LIVES MATTER!

 

Българските медии винаги са ме изумявали силно. Поработих две-три петилетки в десетина, гониха ме за липса на политическа коректност, разни заплати ми орязваха, казват ти, че собственикът е еди кой си, излиза, че е друг. Ама, няма значение. Не е нужно да минеш по моя наивно-глуповат път, за да схванеш за каква кирлива медийна среда става въпрос. Достатъчно е да разсъждаваш и анализираш това, което е видно за всички. Това, че при мен стана по трудния начин, си е лично мой проблем.

Няма да ви повтарям на кое място сме по свобода на словото в света. За друго ми се говори днес. Видяхте ли с каква бащинска обич приеха всички родни медии black lives matter? Ежедневно, във всяка емисия се бълват новина след новина за това как някакви откровени хулигани разбиват лъскави магазини и разграбват наред. Поведението им било знак на протест. Нито искам да давам оценка на това какъв протест е да се обзаведеш с плазма или маратонки „Найк“, нито имам каквото и да е разумно обяснение защо в американската полиция назначават садистични копелета с екзекуторски наклонности. Върху друго ми се ще да се фокусирам.

Хубаво де, животите на черните имат значение, не го оспорвам. Оспорвам правото им да играят Орфей в киното, но и това е друга тема. Искам да се фокусирам върху шибаните ни медии и гнусната манипулация, с която ни заливат всеки ден.

Една от основните задачи на всяка една медия по света, независимо онлайн, радио, телевизия или печатна, е да поставя акценти върху важните събития, за да могат хората да се ориентират в нестихващия поток от информация. Сега, няма спор, че прекомерната употреба на сила в изолирани случаи в Щатите е новина, която би трябвало да бъде сред водещите. Както и превенцията срещу короМката. Друго обаче е интересно.

Ние сме държавата с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз, имаме най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-корумпирани сме, приблизително една пета от населението ни е трайно прокудено от Територията и си търси препитанието в други страни, а даже най-„престижните“ ни университети приемат куцо, кьораво и сакато. Имаше една библейска приказка за вторачването в сламката в окото на брата и незабелязването на гредата в собственото ти око.

Може да звучи себично и дори наивно, но аз смятам, че американците ще се оправят. И с короМката, и със садистичните си ченгета, и с ония, дето разграбват магазини, за да отмъстят, че едни изверги убили друг изверг по особено жесток начин. Имам достатъчно ясен поглед върху съдебната и политическата им система, за да направя обосновано предположение, че тази буря е в чаша вода. Но!

Ние сме по средата на пустинята и Мойсей не се види никъде. Това си е стара тактика, която премиерът с джипката, мисирките и тулупите му развиха до съвършенство. За трагичното положение, в което се намират българите, които като мен са достатъчно големи балъци, за да останат да живеят на Територията, медиите мълчат. Или, в най-добрия случай споменават само мимоходом.

Фокусът на новинарските емисии е върху това как Каскетът заловил пет литра незаконна ракия в Богоговейно Чистилище, премиерът разпоредил да се носят маски, ама след два часа отменил разпоредбата, шефът на НОЩ категорично заявил да не се ходи в парковете, но че на море може. И в САЩ си бият негрите. И в Танганайка загинал на брата на жената на министъра на туризма сина му. При трагични обстоятелства.

Вижте, може и да изглежда, че съм малко дебелокож, но аз не съм. Много дебелокож съм. Животът ме направи такъв. Животът в Територията, където смъртността е най-голяма, продължителността на живота най-кратка, раждаемостта най-малка, а емиграцията поголовна. От целия Европейски съюз. А мисирките и тулупите снимат си отразяват оня с джипката, оня с каскета, оная, дето демокрацията ѝ е отнела не знам какво си и чат-пат льотчика.

Не е нужно да се абстрахираме от световните проблеми, но има едно правило, което винаги работи. Първо си оправи собствения двор, копеле, после зяпай в чуждите.