Сияйната Жозефа

vrachka

През нощта нещо ме мъчат киселините и съм станала, за да пийна една содичка, та дано ми се поразкара. То, че ми се поразкара, поразкара ми се, ама пък се разсъних и реших да си пусна телевизията, за да се приспя.

Порно, врачки, порно, врачки, порно, порно, врачки, врачки… За какво ги плащаме тия сто и двайсе канала само не ми е ясно. Загледах се в някаква наследница на Ванга (единствената според нейните думи, то се знае), колкото да минава времето. „Това е ебахти тъпотията, ще ме приспи бързо“, помислих си, ама то злото никога не идва само. Само като я слушах какви глупости говори на хората по пет минути и те й благодарят, а импулсният телефон цъка левове в джобовете й през това време и се почувствах като идиотка. Защо тя да може да си забогатява като Крез, а аз да се чудя как да свържа двата края? И тогава ме осени идея.

Цяла нощ не спах, за да развия бизнес плана и на сутринта, още по изгрев, опържих едни мекици за половинката и децата и седнах да си правя блог. Кръстих го „Сияйната Жозефа“, а в описанието надрасках набързо, че съм претърпяла инцидент с каруцата преди години, гръм е ударил на пет метра от мене, а после ушите ми две седмици са давали заето. След което съм започнала да чувам гласове. Всъщност, глас. Представил ми се е като Жукръц. От планета в далечния край на Галактиката.

И сега с Жукръц сме първи приятели. Каквото го питам, всичко ми казва. От времето утре до следващия носител на Нобелова награда по физика. Дупе и гащи сме, дето се вика.

Няма и пет минути от регистрацията и започнаха да валят въпрос след въпрос. Кои са числата от тотото? Кой ще спечели Шампионската лига? Децата от мене ли са? Гаджето на дъщеря ми кара ли я да му пуска? Кой ми открадна сто и двайсе чисто нови капачки за буркани от вилата? Верно ли Земята е кръгла, ама не точно? Kakwo 6te mi se padne na klasnoto po balgarski? Шефът ми ме сваля, но е женен; ако му пусна, ще се раздели ли със скочубрата?

Този ден беше напрегнат. Дойде ми като гръм от ясно небе и наистина започнах да имам чувството, че си комуникирам с някой си Жукръц. Отговарях, отговарях. По интуиция, каквото ми дойде. Беше ме хванала музата. Даже забравих да взема децата от училище.

Мъжът ми се прибира и вика от вратата:

- Цонке, обади ми се даскалицата току-що! Отивам да прибера диванетата и като се върна ще ви бия всичките! Ама първо ми сложи нещо за ядене! И една ракия ми сипи, но след десет минути, та като се върна да е студена!

- Митко, ама аз не съм готвила. Бизнес развивам, затова и децата не съм взела.

- Къв бизнес?

- Врачка съм. Сияйната Жозефа.

- И как върви?

- Супер! За първи ден сто и дванайсе клиента. На всички им предрекох.

- Тва не е лошо… - Митко се почеса зад врата, а аз заех триумфална поза. – И колко пари изкара?

- Ъъъ… Николко – внезапно се сетих, че Жукръц беше забравил да ми напомни, че през блога няма как да сложа импулси. Трябваше ми телефон и камера за компютъра, та да ме гледат на живо. Вътрешно се сринах, но запазих самообладание и добавих твърдо – Трябват малко капиталовложения, за да потръгне бизнесът. Сега тепърва го разработвам.

Митко мина покрай мен като торнадо и направо ме отнесе с рамо. После чух да се отваря камерата на хладилника и оттам да се вади шишето с ракия.

- Жозефа, като си врачка би ли казала на жена ми Цонка какво я чака довечера? – гласът му ме стресна. Така спокойно и зловещо говореше само, когато е много ядосан – Така или иначе явно работиш безплатно.

- Тя си знае и без да й казвам – подсмръкнах, докато той сипваше юнашката. Гъл-гъл-гъл. В гърлото ми бълбукаха солени сълзи, в чашата – люта ракия.

- Това е добре! – паузата ми подсказа, че Митко си отпива, макар и да не го гледах. Не се знаем от вчера – А сега я спеши да тича за децата, че да не я почвам веднага!

Краката ми изтичаха по стълбите, без да ме изчакат. Такъв тъп завършек на деня, а така добре започна… Жукръц можеше да ме предупреди поне за това…