---
Йея Искра ме събуди у шес и десет издзаранкя. Они бабичкорете почват да не моат да спът със сека годинь се повече, знаате. Два пъти ѝ затворих телефоньо, ама нема, она пак си дрънка и тва си е. Били ѝ свръшвали дръвата та, ако мое да каем на ората по радиото да напраат благотворителна кампанеа, та да ѝ сберат некой лев за топло.
Я така ми се спеше, че я запофичих у лево. Викам „Да си мислила, коги му е било времето. Оно тва е щръкеловио снег, ше се сгрее след три-четри деня, кво си мислиш? Нема да откара до май месец се така!“. Ама, ако некой има желанее и възможнус, не е лоше да ѝ занесе по един-два кръпея, че верно ше земе да се куртулиса, а у таа мръзлица нема и кък да я изкараме до ветровитио хълм.
Иначе е студ, верно. Ама я не знам кво чекате от Миничък Сечко. Обаче поне е грейнало едно слънце… Нищо че апе поди ноктевцете, а снего рупа поди краката ти по прътината. Друго си е да видиш небото и Балканьо. Ше изтръпиме и таа зима, оно се е видело.
И накраю пак да ви подсетим. Кой има некой кръпей изостанал, да го занесе на йея Искра. Ни ше забогатеете, ни ше обеднеете без ньего. Мое даже да ѝ го префрълите през оградата, она ше си го намери, нема да я мислите. Ръждави и криви пиронье по улиците събира, та камо ли тва.
Къцо Чекалото и Качо Злио нещо са пошашавели, ако изобщо некогиж не са били шашави. Я такова време не помним. След пехливанската си борба се сдобрили и рекли да се качат на Бранково падало, та да си напраат селфи на замръзналио водопад и да го качат у социалнете мрежи. По собствените нгьи думи са паднали барем по дваесе пъти. На човек. Коги най-после се окикерчили, се сетили, че селфи се праи най-убаво с пръчка за селфи, а они не притежават такава чудесия.
Порди таа причина фанали и отсекли една лисковиня, стъпили на големата скала от ваше лево на каченье къде водопадо, връзали клиторнио телефонь на Качо за лисковинята, оти имал бил по-добра резолюцеа ли, не знам си там кво му викат и аха да щракнат, ама сезало се разлабил и телефоньо се пръснал на пръчета доле, на каминяко. Собственико обаче запазил самообладанее, вербализирано под формата на:
- Ебал съм го у телефоньо! Ше каам на сестрата да ми изпрати друг от Италеа. Она закво им чисти къщите там, ако не мое да ми напраи един подарък? Дай твою да се щракнеме с ньего!
- Връжи го здраво, че я ни сестра имам, ни Италеа знам къде е.
У крайна сметка сичко завръшило добре, ако изкючиме, че тиа двамата със сигурнус не са сбрали тленните останки на телефоньо и са замръсили природата. Обаче дойдоа и ми показаа снимката. Разкошна природна гледка. Само да не беха улендзеньите нгьи физиономии, ама и така става.
Ако информацеонна медеа „Диви дол“ имаше и телевизеа, а не беше само радеоточка, щех да ви ги покаем, ама те. Засега немаме техническио ресурс.
Бъдете като Гръга Пипето вазе си, па ако ще сички да ви викат, че сте шантави по целата глава
С вазе беше Вела Арнаудова - Тропоската
---
Още за Диви дол по секо време мое да прочетете и у "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...". А тех мое да ги земете от те тука те: МАГАЗИН.