Стоян Георгиев

“Торлак, здрасте! Прочетох Автуномеата. Голема книга си написал. Грабна ме за сърцето още с пръвата страница. Я съм чел и предишната - Северозападнио романь, aма таа е в пъти по-добра. Поне за мене. Млого по-философска е некък си. И, въпреки че ми е мъка за некои от героите - они умреа като ора, де са остаили нещо на тоа свет. Но книгата има и оптимизъм. Нема да се затриеме. Не бой се. Ти имаш 3 киячета. Я иам 3 киячета - и у секо тече наща си кръвчица. И по-страшни работи а имало от тава къде а сеги. У кръговрато на вселената тиа 25 години на затръкванье са нищо. Ще ги издрапаме, ако ще на мек уй да ни врътът. Пиши земляк и са не бой. Важното а, че умеш 2 работи - да фанеш човек за сръцето - тава е пръвото. И да го напраиш докъ разказваш. Е така - се едно си седиме у Оремаго и си оратиме двамата на по чаша рекия с трушия... Фала ти братко за книжицата!

Аре трън ти у петъ и наздраве!

Стоян Георгиев, монтанчанин по месторождение и Меянец по произход :) "