Мария Кендичева, Пловдив:

„Пестих я. Мноооого я пестих, но... уви, свърши! И да, тази* наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане "Северозападен романь". Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак "Автономията????" ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Ама, не съм сигурна. То баш тогава след раждането е известно на всички, че жените имат някои хормонални изтрещявания и бягства от реалността, та може проблемът да си е в моя телевизор ;) Но... Сега дочетох "Май ше ни бъде..." и... Още си я "примлясквам". Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам."

* "Май ше ни бъде..."