Миролюб Стамболов - Френски легион

miroljub stambolov 01

Комплект от неща от първа необходимост за спешни ситуации във Френския легион.

miroljub stambolov 02

Иво Михайлов

ivo mihailov ivail

"Когато преди няколко месеца се сблъсках с "Иваил Цар" на Стоян Торлака не очаквах, че толкова силно ще ме хване за гърлото и че ще ме потопи толкова дълбоко в историята за Иваил (бел. ред. Цар Ивайло - Свинаря ). Днес получих и втората книга, която излезе наскоро, и още от първите редове смея да кажа, че не се различава като усещане от първата. Дори смятам, че е и по-въздействаща. Горещо препоръчвам на всеки, да се докосне до тази личност нареченa - Иваил Цар!!!"

Росен Манчев

rosen manchev ivail

 

Калоян Чобанов

"Има един израз, който гласи:
”Историята е просто пирон, върху който той закача произведението си”
В случая, ”Той” е Стоян Николов - Торлака, а произведението е книгата му ”Иваил цар”.
Две неща са впечатляващи за мен:
1. Нарушеният образ на героя, спрямо наложения от художествената литература, стереотип - без излишна идеализация; без впечатление за алтруизъм. Нещо, което прави Иваил в ”Иваил цар” различен, грабващ и безспорно интересен.
2. Шеметният скок, който прави реалната историческа личност от водач на въстание до цар на България. 

И то в рамките на само няколко месеца (вероятно от лятото на 1277 до зимата на същата година).
Съвременникът на това събитие Георги Пахимер описва този скок в една страница от своята История.
Торлака го прави в 300. 
Впечатляващо!"

Александър Петров, Пловдив:

alexander petrov1

Новата книга на Торлака е исторически роман – нещо, което от дълго време чакам да напише. Причината е, че силната страна на Стоян е историята. Не само има образованието, но и притежава умението да вниква в историческите извори. Като добавим таланта да пише, получаваме гарантирана епичност. Точно такъв роман е „Иваил цар“ – епичен. Тук не става дума за литературния род „епос“, а за грандиозното усещане за величие, което създава „Иваил цар“. 
Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. Всяка стъпка се прави без страх от смъртта, а отсъствието му може да ви стресне на моменти.
Иваил е сложен човек, който "говори с Бог", но се държи като езичник; до себе си има хора, които го обичат, но пак се чувства самотен. Понякога ще ви радва, понякога ще ви дразни, както тези, които са ви най-близки. За него се носят противоречиви слухове, но всички са верни и толкова окончателни, че след тях може да се постави точка:
Копеле.
Селянин.
Воин.
Цар." - Aлександър Петров

Владимир Дорда, Таганрог, Русия

vladimir dorda taganrog 2

"Иваил цар", книга първа вече е част от каталога на Централната градска библиотека "Антон Чехов" в град Таганрог, Русия.

Илия Николаев

ilia nikolaev1

„Пиши, Торлак, пиши Стояне, леко да ти е перо! Виндилия стар съм и разбирам туй торлашкото писмо! Чета, братко, и се кефя, никогиш я не видвал, толкова убави книги, чета си и теб ХВАЛА!
Ма, с тоя Иваил ми го укара одве...сеги требе да чекам втората част... Ти наблегай на перото, я че юскам таа чаша. И че рием с копитото дотогива. Те е'а у пустиняко... накострежи ма и се изсуня, като мокра връв. Ама че тръпим, оти нема язе да си я напиша.“ 

Виктор Саваков

viktor savakov ivail

"Най-хубавият подарък"

Багряна Попвасилева Беланже

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи. Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.” - Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки от Сорбоната

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-2.jpg

Фейсбук

Loading ...