Мошна пемперугя

Из Глава педесе и трета "Безславнио край на едно обещаващо начало"moshna pemperugia

- Маиням се! – повтори Мошна пемперугя. – Напущам! Подавам си оставката! Палим чеелите! Сменям професеоналньото поприще! Остаям ви да се опраате кък моете! На некъв друг език ли сакаш да ти го каем?

- Ама… - Фичи изеднъж потъна у ступор. – Не е разумно да се маанеш. Ние ти предлагаме най-добрите условеа на труд, къде мое да посака една сътвер безподобна. Тука ше седиш и те тва е!

- Много добри, нема що! – изхрипте гласо на крилатио вепър. – Неколко века вече ви слугувам и само ме лъжете, че ше ме назначите на трудов договор. Преди поне имах мотивацеа, та успевах да плашим децата, а напоследък съм станала толко абна на брус, че вече даже ми се присмиват…

Бай Ламбо Слекшото и тайните служби

Из "Северозападен романь", глава педесе и трета

IMG 20190629 081326

Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд” от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина.

Галя Сгодната

Из "Автономията????", Глава четиресе и седма "Ебанье с подфръганье без ритане поди мишниците!"

galia sgodnata torlaka com

Нема кво да ви лъжем, бая бой ядоа и Пенко, и Еделин у читалище „Виделина 1902“ у село Големо Калище. Пак. Ама е верно и друго. Галя Сгоднята, единсвената вишиска и по съпричаснус секретарка на кмето на Община Крадни брег, ги изведе през заднио вход, оти ем беше Коледа, ем сфана некои йоз идеите на Пенко, ем па беше железна мома на къде дваесе и седам-осам.

Рече, че ше се връне да помага на родньио си край, йоще коги баща й, честен човек, дека труди цел живот, на смрътнио си одър преди десетина години й беше дал сичките си пари, къде беше сбрал за погребенеето и опелото си, та да завръши висшо и да се не мъчи като ньего, макье й и предците на сички ни.

"Май ше ни бъде...", из глава 46

Големото добрутро

filiiki

Юбица изтръча да посретне госкьето, ама още с отвараньето на вратата разбра, че требва да се приготви за два не особено приятни дена. Жените се беа изтупали като се едно са тръгнали на церемонеата по връчванье на наградете „Бафта“. Едни рокли до чатало с огръйе до пъпо, едни лъскави финтифюшки по ушите и ръките до лактите, токчета по пегя високи… Щеа да си изпотрошат ногите по изроненио асфалт, додек преджапат до портата. С един поглед домакинята заподозре, че тия напомпани със силиконь, ботокс и гримирани се едно са застареващи порно дзвезди пикли имат неква йерархеа, оти се изчекваха като овци, та да се наредат по старшинство.

Денка Мандрамуняко

Из "Северозападен романь" глава дваесе и шеста "Циничня, та чък да ти се доповръща"

red boots fat legs torlaka 1

Преди ньего стоеше като наказана Денка Мандрамуняко и си глеаше новите, купени за сватбата, обувки (длъги до колената цръвени ботуше от изкуствен кожяк; на високо токче и струваа сто и кусур лева, да нги го проврем поди подметкята). Чворо си е чвор и те тва е. Мани, че се напи пръв от целата сватба; мани, че не обели и една приказка на Денка, къде кумуваа с ньеа заедно; мани, че на излазанье залитна и сбра две маси, та изсипа све, кво имаше по тех; мани, че проба да шибне глава на един от сервитьорете, ама оня беше тренирал седам годин бокс, та се муана поди рамото на Чворо и така спести неколко шева на веджата… Маанете те тиа работе, ама но си е човек да си оскубе ташаците от ньего. Най-трудно й беше на Денка, ама нема кво да а жалиме, она сама си го беше нагньела до сливиците. Кък викат бабичките „Жена на тоа свет да се не ражда”. Ма, да се врънеме на Мандрамуняко…

Марикя Зъбавата

Из "Северозападен романь", Глава четиреста "Марикя Зъбавата и камара тенци"

 gipsy

- Къде е мъжо ми? – изписка с тънък гласец Любка и се превръте връз леглото.

- Фана некъв кръвив чарфаф и едно манарче, и пойде къде кръчмата - Марикя седеше на ръбецо на кревато, беше отметнала завивките, свела глава и не знааше къде да дене ръките си. – Те тука съм ти сварила една глава от кокошка на чорбица. Требе да а изкусаш, та да поукрепнуйеш манко.

Мария Ромейката

Из "Иваил цар", глава 44

footsteps snow

Без да бързаме, се спуснахме по каменистия, но полегат склон и застанахме пред главната порта на столицата. По стражевите кули нямаше никого, за разлика от миналия път, когато минахме оттук. Нито стрелци, нито пазачи, нито боляри... Все пак ни очакваше изненада.

На Мария трябва да ѝ се признае, че беше решителна до дързост жена. Стоеше пред широко отворените порти сам-самичка. Ако изключим няколкото ѝ просто облечени придружителки. Без никакви въоръжени мъже. Но като помисля, оръжието на жените е под дрехите, та може и другояче да го речем.

Бистра Ристо Ботевата

Из "Северозападен романь", Глава педесета, "Киро Негоднио тура ред домаска"

 bistra risto botevata torlaka

Бистра Ристо Ботевата (така й викаа, що не е като да немаше мустаки и брада), дека живеаше на две къщи по-йозгоре по улицата, цела дзаран пробиваше главата на мъжо си, Киро Негоднио:

- Абе, Кириле, - (она така му думаше на плъно име коги сакаше да придаде повече тежес на приказкята си; но май сички жени използват тоа прийом…) - Я да земеш да идеш да питаш тиа ора дали има неква работа така като за тебе. Ти нищо с нищо не умеш, ама поне нещо за носенье да нги помогнеш. Мое да и дадат неко лев, знааш ли? Белким и ти изкараш нещо през живото си…

Некви гньилочи у Еленскио Балкань

"Северозападен романь" - Глава дваесе и трекя

  chashi

Къди четири часо през ношта у салоня на Читалището ситуацеата беше толко шарена, че даже и я, неразбранио литературен гений, известен само на макье си, баща си, брата, дечоро и жената, се не наемвам да а описвам... Е, добре де, добре, щом па толко настоявате, ше се пробам, да му го напнем у гръбначнио стлъб.

Пак ше се врънем къди инстинкто, къде ви прикаам за ньего от камара време. Ората не беа забраили кък да сиктеросат женорята на тикива поводи, предразполагащи къде истъпленеа с чернио дробец. Женоро па не беше забраил кък да се оттегли демонстративно, та мъжете да си знаат кво ги чека дом...

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-009.jpg

Фейсбук

Loading ...