Торлака

Торлака в Чирпан, октомври 2017

Гостуването на Народно читалище "Пейо Яворов 1867" беше част от празничната програма по случай 150-годишнината от основаването на читалището.
Ей, и да не кажете, че в такива институции не работели млади хора! Цялото събитие беше по инициатива на най-пресния член на чирпанския читалищен екип - Тихомир Танев.
Това беше първа среща на чиранлии със северозападната литература, ама хич пък не се притесниха. Нито се уплашиха от богатството на изрази за бой в северозападния диалект.

Пръво госкье у Димитровград

Ей, тва димитровградчаните са си таферни ора, дако са у Югоизтока. Наплъниха залата у Градска библиотека "Пеньо Пенев" - Димитровград, да се видат с Торлака, послушаха му шашавите цитати от книгите, вкючиха се у разговоро и даже май се забавлеваха от срещата с ньего. Е, верно, че домакините от библиотеката беха снабдили секи посетител на паметното събитее с по един пищов от речнико, разпечатан на ратия, та да сверяват, ако нещо не разбират, ама оно без пищови и у университета не мое. Благодариме на организаторете и на сички от тоа убав град, къде си отделиха час и горница от времето, та да се запознаат с афтуро и неговата Северозападна трилогия.

Северозападната трилогия в Габрово, септември 2017

Защо се мотах толкова с текста си за хумористичната Северозападна трилогия в столицата на хумора? Защото тия габровски шегобийци ми надрънкаха едни подаръци, та нямаше как да се начудя.

Добре, пурата Chibao от приятелката ми Мърфи я изпуших с такъв кеф, че все още, като се сетя, и усещам вкуса в дробовете си. Ама любезните домакини от „Дом на хумора и сатирата“ ме разбиха на парчета. Необходимо е да уточня, че сладко не ям под никаква форма, но като се прибрах и погледнах торбичката с подаръци, намерих в нея захарничка...

Отново на козлодуйски брег, февруари 2017

Естествено, че нема кък да пропущиме Козлодуй като дестинацеа и с „Май ше ни бъде…“, при положение, че представянеата на предишните две книги минаа у толко приятелска и задушевна обстановка.

И тоа път там ни посрещнаа у читалище „Христо Ботев“, а за организацията удариха рамо и приятелете ни от клуб „История“ към АЕЦ „Козлодуй“. Имаше познати, ама и нови лица, така че ми беше доста лесно да се отпущим, да наприказвам дивотиите си, да попрочетем некой откъс и после да обсъдиме секакви шъшкании, къде ни дойдат у главата. Ама па ти да видиш кви истории знаат козлодуйчанье, на мене ми се откина чейнето от смех. Особено там за един зевзек, некъв електроженис, къде имал твръде странно разбиранье за интимните отношенеа с противоположнио пол и за местата, предназначени за облекчеванье на телесните натоварвания, ама айде да не улазам у подробности, че даже и на мене ми е малко неловко.

Стрешер фест 2017

Ето ви малко суха статистика. Горно Озирово е едно типично северозападно село, закътано в диплите на Предбалкана.  Ако не си откачалник като мен, който е addicted to родния си край, ще влезете в Гугълчето и ще прочетете, че има тристатина жители, че реката, която минава през него се казва Черна, а из околните сурови планини Вълчан войвода правил османлиите льохави.

Със Северозападната трилогия у Кула

Не бех стъпвал у Кула от ученик, коги одих на два пъти да гледам останките на римската крепус Кастра Мартис, къде на тех е кръстено тва живописно градче. Добре, ама моите приятеле Цецо, Самотока и бай Емил Дичев, и тримата истински родолюбци, миналата годин ми предложиха гостоприемството си толко настоятелно и чистосърдечно, че изобщо не се замислих да прескочим до една от най-северозападните точки на дръжавата ни. Предчуствах, че ше се зарадвам там и ше се наситим с емоции и нови детайли от душевността на българино, ама ча па толко не си представях.

Трилогията в Русе, 2017

Русе, BH културен център.

„Май ше ни бъде“ при берковчанье, февруари 2017

Обикновено си оставям Берковица за десерт по време на турнетата, оти ем ми е близко, ем съм си като дом там и първо гледам да мине зоро, а после да се разпръчим, ама сега реших оттам да пойдем февруарски. Схемата вече е отработена и действа като швицарски часовник. Се пак ми беше трето гостуванье у библиотека „Йордан Радичков“ към читалище „Иван Вазов“, къде печените моми от екипо винаги си свръшват работата перфектно, без даже да те занимават с кви и да е дреболии, а от тебе само се чека да се наприказваш, да почетеш малко и да размениш некоя блага приказка с читателете. Оно се знае, по стара традиция и БНР Видин у лицето на моите приятеле Краси Каменов и Петя Генова шибнаа едно рамо по организацията и популяризирането на събитеето, така че огин бие.