"Северозападен романь", Глава четвърта

Неочаквано предложенее

Severozapaden roman predna korica www

Коги Братан Чворо отвори едното око и се поогледа, тамън беше тръгнало да се развиделева. Он така обичаше – седаше да пие горе-доле рано, нафукваше се като див змей горянин и си легаше да спи. По тоа начин ‘ем се пра’еше на дръво кък си требеше, ‘ем дзаран мо’еше да стане с кокошките и да си свръши некоа работа. А он работа имаше и отгоре.

Требваше му само едно примигванье, та да прецени обстановката. Кък обикновено, се беше гътнал от столо право на кревато с продънена пружина и беше се опростил кък си беше с дре’ите, без да маиня чръгата, къде покриваше чарфафете. И вкусо у устата му беше обичайнио – ‘се едно нощеска там се беа умъкнали млогочленно семейство порове, беа се изсрали и после беа умрели. Размръда се леко и усети, че левата ръка му е сфаната. „Остаревам” помисли он, ама не зар’ди ‘и’ядите иглички, къде пробожда’а маицата му, а що вече млого пъти подред се събуждаше ‘се у та’а поза, ‘се с тоа вкус у джуру’яко и с изтръпнала ръка, що спеше ‘се на една стрън и я притискаше. За ньего навико беше равнозначен на одрътеванье и, я би’ казал, че е абсо’ютно прав, да го разклатим...

Даже не стана нужда да си разтръква очите, а само се протегна къде масата и отлепи менчето. Като го поразклати, остана видимо доволен. Пак по навик беше оста’ил рикия баш колко за един фасец. „Само да съм си запазил и цигара”, помисли си Братан, ‘ма знааше, че нема да се разочарова. От къде годин’ беше укротил ‘сичките си бурни страсти и действаше като машинка.

С пъшканье се надигна до седешком на изкорубенио креват, без ‘ич да му пука от недоволното му скибуцанье. Извади последнио фас от кутиата, запали го и дръпна като невиждал. После отпи глъток рикия и изсъска блажено, ‘се едно беше олабил.

---

След нема и петна’есе’ минути Чворо вече връвеше по обраслата с капиняк алея покрай барата, забил глава у земята. Гле’аше да го не срешне некой, ама знааше, че нема такава опаснос’. ‘Ората и у селата вече се бе’а умулузили и работливио се’янин, къде се ‘дига с пръви петли, беше останал у царско време. Не на гнусарете НДСВ, а у царско, преди да се яват комунетата.

Братан беше се замислил, та си е ебало макята. Свръна покрай ‘лебарницата, префръли се през барата по мосто до големата топола, дека сестра му и Свилко се бе’а сгнявили за пръвица и се загледа у училището, къде му остана отдесно. У шашавицата му нахлу’а споменье от децвото му. „Закри’а го, да им ебем маменцето, да им ебем. Дечоро бил малко. Е, още по-малко ше става, като нема къде да учат.”

---

- Здрасте, Муфта! Къде е сино ти? – Братан си отвори вратницата и улете, се едно си беше у бащинията.

- Пак ли нещо е напра’ил, бе!? – отвръна Данчо и продлъжи да упрега магароко – Ше му скръшим вратняко, да се маане!

- Не а напра’ил нищо, мани човеко! – плесна го по кокайестата гръбина Чворо.

- Зак’во ти е тогива? – Муфтата го изгледа буцунешката изподи вежди.

- Ше разбереш, само да прика’ам пръво с ньего – издудня Братан.

- Беги го дири при баиро нади старио козарник. – маана с ръка дрътио – Отк’во си пада на врато, отоди сека дзаран преди слънцето да пъкне там и гле’а като пресисал у оня големио цер, къде расте на връ’о. Седи по турски къде час и се пули. К’во гле’а, ни съм  питал, ни ме интересува... Поне по т’ва време съм спокоен, че не връши некоа дивотиа, да еба...

- Айде, връши си работата, я ше и’ем да го вием – Братан пойде къде врътницата.

- Кажи зак’во ти е, бе, кв’и са тия тайни?

- Де мирни, бе, ти толко’ бръже ли си се родил, да те заеба у слеченио дирник! – сопна се Братан – Йоще довечерка ше до’ем да ти каам к’во съм намислил. И за тебе е добре, и за мене е добре.

- Кой знаа к’ва световна глупос’ му е забръмчала у шашавицата – прошъпня си замислено Муфтата и изеднъж окна – Дий, Марко, да ти ебем маменцето мило родно, да ти ебем!

---

- Ма, тоа изклесяк верно е тука бе! – изсумте запъхтено Братан, додека се кикерчеше по баиро.

‘Сичко беше кък Муфтата каза – Свилко седеше прекръстачил крака у глезеньете, беше опрел ръце с дланите нагоре на колената и гле’аше като улав у коронята на церо. К’во „като улав”, да се ебем и мене си? Он си беше улав.

- К’ви ги връшиш бе, Свилка? – опита се да изгле’да друже’юбен Чворо и се тръколи на ливадата като брез бивол у локва юли месец – Не съм те виждал от к’во те извадих да се не удавиш у Женскио вир. Ама и ти си един уръф’як... Мо’е ли у тоа гьол да се забъкнеш с вода, да те ебем у дре’ата, да те ебем?

Братан почека минута-две докъде му се успокой дишаньето, ама срещу неьего ни звук, ни стонь. Свилен седи и не мръда, като ‘се едно го обикаят стръшейе и се удзерепил у т’ва дръво, де че ли е видел макье си.

- Ти чуеш ли ‘секи ден бе, сътвер!? – окна колко мо’е Братан, ама веднъга се усети, че требва да действа с вазелин, ако сака да уврътоли другио у кълчищата, къде му беше нагласил.

Зат’ва Чворо пак се опрости на по’яната и зачека, като само си попцувкваше между зъбе. Не бе’а минали и три минути, нищо че Братан си мислеше, че е чекал поне пол’вин час, коги Свилен, без да ка’е нищо, се рипна от местото си и се спущи по врълото като сръндак.

Те тука да ви ка’ем к’во му се врътеше из сбръканото канче на тоа вепър. Он ‘сека дзаран седеше на тоа баир и зяпаше кък слънцето се ражда на хоризонто. ‘Ич не знаеше ‘що, ама т’ва беше единственото време от деньо, коги се чу’стваше спокоен и на место. Седеше, докъде слънцето се завреше баш у средата на коронята на тоа цер и спущеше един лъч къди челото му. С годините се научи кък требва да се мести според датата и сезоня и беше станал като строителете на Белинташ и Стоунхендж, да му се изфръли пръч у левото уше.

‘Одеше на баиро ‘секи ден, без изк’юченее, от моменто, коги го пущиа от болницата, след като го позакрепи’а от инциденто с висилкята. Нема лете, нема зима, нема дъж’, нема снег, нема ветър, нема пек. Щом пойдеше да се съвиня, Свилко си фащаше ташаците поди мишница и ‘ айде на баиро.

И днеска за пръв път некой сбръкваше теферичо му. Но само дзаран поди церо мозъко на Свилен работеше що-годе като ‘ората, зат’ва он си помисли, че Чворо е дошъл да му рипа на бой, що ебе сестра му. Таа мисъл обаче мина некъде у перифериата на съзнанеето му, що го беше завладел вселенскио покой, да еба. После рече, че не ще да се разпраа с Чворо, що нема к’во да си ка’е с ньего и зат’ва се сбръзи надоле по баиро. Приказката на Братан обаче го закова на место като се едно се беше ударил у зид.

- Чеки, бе, не бой се, нема да те бием!

Свилката беше готов да рипне на бой на ‘секи и за ‘сичко.

- Ти мене ли да биеш, бе, склепаторен!?

Като виде кък другио е свил пес’ници, Чворо побръза да свали напреженеето. Не, че го беше стра’. Он беше се бил на центъро на горньото село с поне дваесе човека на сборо и пак се не беше дал. Само че сакаше да му станат работите.

- Не, бе, сбръканяк, к’во си ми се удръвил, да те ебем у калците! Не щем да те бием, сакам да те женим.

- Да ме жениш!? – ръцете на Свилката на моменто увисна’а като мокри комбинезоне. Гласо му иначе беше провлачен, манко като на дебил, ама съга си личеше, че се е развлънувал, да го положим зади врато – За коя, бе, недоклатен?

- За Юбица... – фръли бомбата Братан и зачека, фнимателно загледан у очите на другио.

- За Юбица!? – повтори Свилен и протегна ръка да подири на к’во да се подпре, ‘що му светна преди очите, кък коги се беше изпущил от висилката – Ма она а млого ‘убава, бе...

- ‘Убава е, верно... – Братан беше доволен накъде тръгна’а работите – Ама млого те арексва. ‘Секи ден ми надува главата „Я млого го арексвам, а он ми не обръща внимание”...

- Кък да й не обръщам внимание... Я съм я...

- Кво си я? – Чворо се изрепчи и почти залепи чело у носо на Свилката.

- Нищо, нищо... – оня повече се засрами к’во е щел да ка’е, отколко да се стресна от зъбеньето.

- Кък и да е... – Братан се дръпна. Видеше се, че е доволен – Сестра ми разпра’я, че само за тебе мисли, не мо’е да спи, коги па заспи ви сънува кък тръчате къди залезо, фанати за ръце през нек’ва по’яна и се смеете като улави. Пита ме дали ше прика’ам с тебе, ‘що от ‘юбовна мъка вече си мислила да си пререже вените. Ти я знаеш, она е млого срамлива. Зат’ва съм дошел да ти предложим Юбица за жена, да ви еба.

- Срамлива... – Свилко пак се спре, що Братан рече на мръдне крачка напред.

- К’во ше ка’еш? Нема да те питам втори път, да знаеш. Само да си наясно, че ако сестрицата ми си пререже вените или се обеси зар’ди тебе, ше те застре’ям с бранике и ше те излежим у затворо с кеф.

- И она е съгласна, така ли? – видеше се, че Свилко е колеблив.

- К’во съгласна, бе! – окна Братан колко има сила – ‘Ли ти ка’ем, че она е като болна по тебе, бе! Коги идем дзаран да я будим, но целата й възглавница е подгизнала от цифки и слъзи.

- Е, добре тогива... – каза Свилен с наведена глава – Я съм съгласен. Я си я арексвам ньеа, що па да се не ожениме? Коги мо’е да я видим и да прика’ам с Юбица?

- О, ше требва да почекаш! Я ше идем сега у назе да й ка’ам убавата новина. Но сигурно ше й требват неколко дена да й влее у канчето тава неземно щастие, па тогива ше те викнем да се видите.

- Е, добре... – Свилен се обръна с гръбина – Я ш’си бегам тогива...

- Чеки малко бе, ли род ше ставаме...

- А? Кво?

- Ше идеш ли съга да ми купиш две-три кутии цигари от при Силва Едновеждата?

- Ма я не’ам пари у мене.

- Я ш’ти дадем – Братан си бръкна у джебо – Само иди, ш’то и я се развълнувах от тоа романтичен разговор и сакам манко да си почина. Беги, я ш’те чекам те тука те.

Свилката се сбръзи по изровеното шосе, а Чворо седна на един белосан камик до пъто.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...