Новини

Примоцеа - 50%

 50 percents
Днеска е Международнио день на книгата. Шекспир, Сервантес, тва-онова. Има достатъчно важни причини, кой му е интересно, мое да се запознае с тех.
Чесну да си признаам, лично за мене си не се впечатлевам особено от подобни събитеа (ако изключиме деньо на българската азбука и оня на будителете), ама, като са казали ората, че е Празник на книгата, нека да е Празник на книгата, кво па толко?
Убаво е да има некъв такъв день, кога сички четящи, а и ние, къде се праиме на писателе, да поздравеваме за тва, че сме едно сравнително некресливо, ама, за сметка на тва, сравнително мислещо малцинство.
А тва, че Международнио день на книгата съвпада и с рожденио день на жена ми, ич не е за пренебрегванье. Она вика да ви почерпим и вазе, неколкото ми верни читатейе, от ньойньо име. „Какво се правиш на луд? Ако не бяха читателите ти, за да те занимават и да ме оставяш от време на време на мира, да не мислиш, че да съм те изтърпяла?“.
Я ич не знам кой кой тръпи, ама ми не е работа да се обаждам баш днеска. Тва, къде знам е, че жената черпи с невидвана досега промоцеа от 50% (не се бъзикам; верно наполовина) на книга. Днеска, утре и другиден. Нема значенее, една, две, осам книги ли си земете. Я ше си замирвам, оти книгите ги писах я, а она само ги раздава без пари. Мое да изглежда донегде несправедливо, ама ѝ е празник, нема да ѝ трошим адето. Дигнал съм ръце и се гласим да подписвам и надписвам.
23-и, 24-, 25-и април. 50%. И толко. Я такава отстъпка и на мою си рожден день никогиж нема да напраим, така че кой му се зима, сега е мументо. Нема кво толко да го умувате!
Книгите са ТУКА.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-8.jpg

Фейсбук

Loading ...