От мястото на събитието

Селановските фурии

044159396 356288898247532 234890743510990848 n 1

Преди има-няма четири години попаднах в Селановци за пръв път. Казах на предишния си издател, че е луд да ме води в някакво село, разположено в средата на нищото, между Дунав и Предбалкана. Голяма глупост от моя страна. Искрен съм.

Пребиха ме с камъни. Пак съм искрен, но не държа да ми вярвате нито за едното, нито за другото. Просто съм откровен и толкова. Всъщност, лъжа.

Не ме пребиха с камъни, а ме разбиха на парчета. Ами, да. Когато те посрещнат така в някакво си уж „село“, не можеш да асимилираш ситуацията. Идваш от големи градове, където на всяко представяне се явяват стотици приятели на творчеството ти само, за да ти стиснат ръката, да надпишеш, подпишеш и да си отнесат прословутите си с дивотиите ти произведения.

Нищо подобно. Селановчани не са такива хора. Изненадах се, и то приятно. Но, това преди пет години, минало-заминало. Сега бях подготвен, защото знам, че тия фурии мира нямат. Поне така си мислех, защото се оказа, че след пет селановски сбирки за нищо не съм подготвен.

Представянето иди-дойди, както обикновено. Страхотни хора, незнайно защо заинтересовани от ужасяващото ми творчество. Поговорихме си бая сериозно и още повече несериозно. За родния ни край, за прокобите и докосванията от Вселената. С официални лица (няма да споменавам кметицата Росица Койнова, двигателя на културната дейност в едно от най-големите села в България Петя Русинова, секретарят на Читалище "Самообразование 1894" Анита Димитрова и всички читалищни работници, раздаващи се с всe сили, за да го има, това, което се случва), частни лица, случайно попаднали, произволно избрани…

Както винаги, посрещането беше страхотно, а след него и изконсумирахме известно количество това и онова… Абе, банкет, какво да ви говоря!? Уж в официална, но в съвсем неформална обстановка. Не знам дали се изразявам правилно, ама пък, за сметка на това, съм убеден, че ме разбирате, ако имате три-четири грама акъл.

И дойде следващия ден, та подпукахме панаира. Чудо! Видях стари приятели, запознах се с нови, а вечерта и Весна Змиянац ми пя на ухото. Е, от двайсетина метра и на плейбек, но все пак Весна си е Весна. И да не си най-големият фен на сръбското, няма как да избягаш от юношеството си, когато си я слушал във всяко заведение и тя е била една от първите, които са те навели на мисълта, че патката ти не ти служи само за пикане. Както и да е, няма да навлизам в повече маструбални подробности, само ще отбележа, че Весна да е „подгряваща група“ на щанда на петте ти романа си е престижно.

Не успях да схвана как се насъбраха толкова хора. Селановци си е село, макар и много голямо и подредено по един уютен начинза българските стандарти начин.

Както винаги, селановските фурии се бяха погрижили представянето на втория „Иваил цар“ да се превърне в събитие и да привлече колкото се може повече хора в Читалище „Самообразование“ 1894. Допълнителна помощ получих от художниците, които бяха подредили страхотна изложба в залата на читалището, та някои от посетителите на книжното ми представяне може и да са дошли, за да гледат картини, кой знае?

Два дни продължи панаирът след представянето на книгата ми. Два дни на силни емоции, приятни срещи и запознанства, както рекох преди няколко реда. Организаторите, селановските фурии, бяха подготвили такава програма, че и в градовете трудно можеш да я видиш. Не говоря за Весна, за нея се шегувам, тя е минало в съзнанието ми, макар и да си беше гвоздеят на програмата, както би се изразил всеки журналист в държава, която е на свободно приземяване по качество на медиите.

Имам предвид турнирите по тенис на маса, канадска борба, пехливанство, самодейните колективи от няколко държави, които разведриха обстановката с танци и песни и „Виво Монтана“, неповторими по съчетаване на джаз, народни мотиви и фюжън (не знам какво значи; просто думата изглежда купешка и се правя на важен).

Когато става въпрос за случващото се на „Кукурузени усмивки“ обаче нямам никакво намерение да се правя на важен. Ще бъда откровен.

„Кукурузени усмивки“ е един пъстър, красив, родолюбив и сгряващ душата фестивал, ако и да е сбор на Селановци. Всичко това е благодарение на фуриите. Селановските фурии. Благодаря ви за гостоприемството!

  • 43627371_1907377029311768_8825622880873086976_n
  • 43681866_354750498401372_5196184875039719424_n
  • 43698345_354750445068044_3179828099005022208_n
  • 43716529_354750768401345_4393200804446601216_n
  • 43728817_354750471734708_1303511927112073216_n
  • 43750685_354750625068026_6738380164993908736_n
  • 43878089_1860227854097628_1357472401570398208_n
  • 43879347_354750675068021_2970634922215079936_n
  • 43952870_354750705068018_9199838863067971584_n
  • 44023104_10217112069623386_4959895256385454080_n
  • 44038370_10217112069983395_2567437999650373632_n
  • 44040577_10217112413431981_7447438815561515008_n
  • 44042002_10217112232467457_1859315136557219840_n
  • 44043007_10217112467793340_8019448925184327680_n
  • 44043267_10217112365470782_6981910338300018688_n
  • 44045149_1860227894097624_2838273496260280320_n
  • 44047516_10217112481633686_7639027694499266560_n
  • 44047545_10217112315069522_7197708616445460480_n
  • 44049086_10217112075103523_567589420044124160_n
  • 44049116_10217112398631611_5490959634594267136_n
  • 44049128_10217112368270852_2706958311453884416_n
  • 44050933_10217112483273727_6539772265817440256_n
  • 44052128_356281831581572_4630575954610094080_n
  • 44052858_10214707688464795_4426451947330994176_n
  • 44056309_10217112266228301_1121021957865734144_n
  • 44056831_10217112392271452_6233764590530854912_n
  • 44057226_10214707983672175_2742480568619892736_n
  • 44057791_10217112250627911_2586565859841409024_n
  • 44062948_10217112302509208_4929767375064006656_n-1
  • 44063058_356283481581407_6921141133791723520_n
  • 44065383_10217112400311653_817821705132048384_n
  • 44067577_10217112185866292_1758198867536379904_n
  • 44074816_356293744913714_2651257207009574912_n
  • 44100775_10217112348790365_504101479762624512_n
  • 44106496_10217112245667787_5693160583151484928_n
  • 44106511_356282014914887_6243737427282755584_n
  • 44106599_10217112194346504_3494796093978312704_n
  • 44108541_356281564914932_7551525299280674816_n
  • 44108603_10217112464913268_6164185613529513984_n
  • 44109280_10217112199746639_4213958423181524992_n
  • 44112867_10217112303549234_1042322145364934656_n
  • 44112945_10217112458113098_6690009212514205696_n
  • 44118649_10217112235707538_8770791047744716800_n
  • 44118650_10217112217827091_7863208533330755584_n
  • 44119753_10217112230867417_3725374814878171136_n
  • 44121571_356292688247153_8160082428086452224_n
  • 44124504_10217112270668412_7893454350159183872_n
  • 44132114_10217112381191175_2118173253573804032_n
  • 44132148_10217112163705738_6806238509376995328_n
  • 44134984_10217112072423456_1590785642248273920_n
  • 44159396_356288898247532_234890743510990848_n
  • 44166182_10217112258628111_8236269959596998656_n
  • 44170468_10217112416392055_4469312211956793344_n

Снимки: Динко Иванов, Георги Нуцов и читалище "Самообразование 1894", Селановци


Инициативите на читалището в Селановци може да следите на тяхната фейсбук страница.

Ако пък ви се е дочела моя книга, а не сте имали път към фестивала, може да поръчате и тук.

Коментари  

0 #1 Пламен Танев 16-10-2018 11:02
Аз съм прочел трилогията за сеевеверозапада на Стоян Николов-Торлака и вярвам на всяка негова дума.Всичко в статията е от сърце.Благодаря ти за хубавите думи за нашето село.Така както се гордея че съм роден в северозапада като чета твоите книги,така ми е топло и леко на сърцето като прочетох статията за събора.От сърце ти благодаря приятелю!!!
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

viktor-savakov.jpg

Фейсбук

Loading ...