Живко Тодоров и „Бедечка“ - светъл лъч или поредна греда?

Живко Тодоров е на трийсет и пет. Тренирал е футбол и хич не се е справял зле. Меко казано, поне според думите на очевидци. Сега, че не е станал Божинката или Малката перука, факт. Но, може и за добро да е, защото това пък му е позволило да завърши езиковата в Зарата с английски и немски, а после и Европейстика в Софийския, вместо да замени спортния хъс с НиЛо и Алиска. През 2009-а младият и амбициозен Живко Тодоров става депутат, а две години по-късно вече е кмет на един от най-големите, богати и пълни с дух градове в България, какъвто Стара Загора несъмнено е.

Това не е лустросана визитка, пълна със сладникаво-блудкави клишета. Това е трепетно очакване и израз на надежда по най-искрения възможен начин.

Всички хора, които нямат сантименти към комерсиално-вълчите интереси спрямо старозагорския парк „Бедечка“ или не са пряко заинтересовани от затъркването му, си таят  (може би) наивна надежда в сърцата си точно по начина, по който и аз. И няма как да е иначе. Във времена, в които е пълно с Цекоминевци и Ангелаковоминистрейши, които са само връх на един сечащ, заравняващ дюни и циментиращ айсберг, мислещата, природолюбивата и все по-оредяващата част от народонаселението не може да не търси надежда в човек с власт, дори и на местно ниво, какъвто е Живко Тодоров.

Няма да се уморя да повтарям, че случаят с „Бедечка“ е симптоматичен за българската природозащитна общност. Под булдозерите и цимента останаха много защитени местности, свободното къмпингуване се оказа съизмерим с незаконното строителство по Черноморието проблем, а за прокарването на лифт винаги трябва да се изреже просека като за ски писта… Мижи, да те лажем!

Прекалено много пъти се случи, за да останем безучастни и сега. Ние сме просто граждани. Аз лично дори не съм от Стара Загора и нямам и роднини, които да живеят там. Поне доколкото знам. Ако мислим на парче и се спасяваме поединично обаче, докъде ще успеем да до добутаме? До „Преклонена главица сабя не я сече“ или до „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“ ли? Или пък до „Трай, бабо, за УбУс!“.

Не, не става така. Тази част от старозагорчани, които не са на принципа „Най-много обичам леба и да еба“ се опънаха на мутровластието и постигнаха някои сериозни успехи в опита си да запазят парк „Бедечка“. Разбира се, войната се води с променлив успех. Затова всички останали, които позволихме тихомълком да се унищожат безценни кътчета от българската природа, сме длъжни да ги подкрепим. Дали ще го направим? Времето ще покаже…

За кмета Живко Тодоров обаче време няма. Неговият избор трябва да е категоричен и ясен.  Иска се да изрази позицията си относно съдбата на „Бедечка“ до броени дни, защото на 18 юни е референдумът, резултатите от който или ще отвържат ръцете на пишман „инвеститорите“, или ще помогнат да се вземе едно решение, за което следващите поколения заралии ще бъдат благодарни както на него, така и на всички нас, отстояващи принципи, сред които ламтежът за кокала няма никакво място. Напротив, действията на защитниците на „Бедечка“ са ръководени единствено от желанието Стара Загора да е по-чист, по-зелен и по-уютен град.

Живко Тодоров има избор. Ще се опитам да го изразя метафорично. Или действа като Тръмп, слуша цялото блато алчни „доброжелатели“ около себе си и зарива глава в пясъка с навирено трибуквие и се прави, че глобален проблем с климата няма, или изразява гласно подкрепата си за това „Бедечка“ да се превърне в един уреден, чудесен парк, където връстниците му да разхождат децата си.

Живко Тодоров е бил спортист, споменах го в началото на текста. Аз също. Затова знам, че спортистите са хора идеалисти, които вярват, че винаги трябва да побеждават, но да го правят с уважение към другия. В дивия капитализъм, който се роди от светлото комунистическо бъдеще, не е така. Там водеща е единствено лакомията за още и още.

Нека видим дали Живко Тодоров има достатъчно големи топки или ще преклони главица…

P. S. Извинявам се на редовните си читатели, защото никой от тях не е очаквал да прочете толкова миролюбив текст от мен. Но, всички имаме право на надежда, че някъде някога институциите ще заработят, нали така?

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...