Не панаир, а панаирджийница

ndk 2017 05 15 a

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

Нека оставим настрана това, че няма никакъв начин да имаш нормален щанд, ако не си член на една асоциация. Надали е толкова важно и да уточняваме, че същата тази асоциация иска доста сериозни суми на хората, които са решили да участват на „базара“, без да са нейни членове и без всякакви обяснения ги забива в девета глуха. Не е нужно и да влизаме в подробности относно тотално малоумните начини за кандидатстване и класическо-комунистическата бумащина, свързана с тях. В крайна сметка никой не ни кара на сила да се бутаме на въпросното „събитие“, нали така?

ndk 2017 05 16 a

С тези и още десетки хубости се сблъскват всички участници на Пролетния базар всяка година. Част от тях остават скрити от погледа на посетителите, други пък се набиват на очи и предизвикват раздразнение, присмех или небрежно кимване с глава ала „тука е така“. Откакто се помня почти не съм пропускал нито коледен панаир, нито пролетен базар на книгата. Четенето е доста силен наркотик, а метадон за него все още не е измислен. До миналата година бях само посетител, но сега се превърнах и в участник в цялата история. Защото, видиш ли, както каза един книжен търговец „няма как да си писател с амбиции и да не участваш в НДК-то“. Повярвах и минах по цялата кретенска процедура за кандидатстване.

ndk 2017 05 11 a

Други неща обаче няма как да отминеш с лека ръка, особено като се сблъскаш с тях от първо лице единствено число. Няма да прочетете нищо подобно, написано от повечето участници в събитията на въпросната асоциация. Те няма да го напишат, защото държат да са част от „културната“ й програма. Това е ужасно важно за тях, така че са склонни да си премълчат всичко, за да са там. За мен не е така, защото, за добро или лошо, съм разпознаваемо име и панаирджийниците не могат да ми помогнат или навредят особено. Затова и ще ви кажа какво всъщност представляваше претенциозно нареченото Пролетен базар на книгата посмешище през тази година.

Дори и да оставим настрани всичко останало, е напълно достатъчно да влезеш в НДК тия дни, около светлия празник на писмеността ни, за да припаднеш. Дано някои от детайлите да са останали извън обсега на сетивата на посетителите на пролетния базар на книгата, но, съдейки по чутовния им брой и коментарите им не е така. И няма как да е.

Цялата сграда на НДК в момента е строителна площадка. Къртачи, дрелки, бормашини, чукове и ламарини озвучават светлото културно събитие от ранна утрин до късна вечер. Разбира се, това спомага за чистотата на въздуха и пълни дробчетата на ентусиазирани посетители и наивни книжари с тонове прах, главите им с приятна музика, а съзнанието – с душевен мир. Че кой човек не би искал непрестанно да му се думка на главата, докато се опитва да си избере на кой майстор на думите да се довери за поредното вълнуващо книжно приключение?

Ако това ви изглежда като лигаво мрънкане, идете до тоалетна на четвъртия етаж на НДК. Може да ви падне окачен таван на главата. Сериозно. Случи се пред очите ми, така че, ако за това си мечтаете по време на второто по големина книжно събитие в страната, в която живеете, побързайте, че базарът свършва днес! Ако пък имате фетиш да пляскате до глезени в пикоч и да газите из строителни отпадъци, пак трябва да стигнете до Пролетния базар по най-бързия възможен начин.

ndk 2017 05 21 a

Не бива да пропускат и почитателите на зелени мокети, сложени направо върху току-що изкъртени плочки. Или пък феновете на струпани във всеки ъгъл строителни отпадъци. Важно е и за пристрастените към упоритите до психоделичност тайнствени звуци, идващи от незнайно къде скрити музикални колони, опитващи се да заглушат канския рев на строителните машини. Можете да видите и постоянно обикалящи във всички посоки чистачи, които съвсем безуспешно се опитват да почистят с парцали, прахосмукачки и мопове стореното от строителите. Ако ли пък това не ви е достатъчно, имате шанса да чуете как не-знам-какъв-си чиновник в оная асоциация, която организира грандиозното културно събитие, разнася една рулетка, мери с нея не знам си к‘во си и се кара като чобанин с участниците в Пролетния базар.

Единственото, което няма как да откриете тук, в НДК-то на халтурата, е атмосферата, нужна за книжно събитие. Дори и минимално, пък камо ли такова с претенциите за второто по важност в България. Асоциацията обвинява за ситуацията НДК. НДК се оправдава с кратките срокове за довършване на ремонта заради българското председателство на ЕС. Впрочем, ЕС, кемтрейлс, жидомасоните и Сорос са виновни за всичко, това трябва вече да ви е станало ясно. А преебаните (без извинение) са почитателите на книгата, авторите и издателите. Вкупом.

ndk 2017 05 20 a

Може да прозвучи наивно и високопарно, но 24 май ми е важен празник. Мисля, че за последните 1300 години не сме направили нищо по-смислено, от това да се превърнем в страната, която е леговище, огнище и гнездо на оригинална писменост и специфична култура. Така че къртачите и пикнята по плочките ми дойдоха повечко. И ми е през пикалото за асоциацийката. Аз не съм от ония, дето зависят от нея. Ако не ми позволят да си платя наема и да участвам на следващото събитие в НДК-то на халтурата, няма да се учудя или да се трогна особено. Друг е въпросът, че нямам никаква идея какво правя тук и в момента…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-013.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...