Ами, не, чичо Валери, не става!

Чичо Валери (да ме извинява за фамилиарността, но не мога да се сдържа, защото го чувствам близък) оня ден разпростря замечательната си програма за развитие на туризма, икономиката и демографията. Чичо Валери може и да е пич за близките си, не знам и не искам да знам. Само че чичо Валери не е човекът, на когото трябва да разчитаме за каквото и да било по тези иначе изключително важни за развитието (или поне оцеляването на командно дишане) на страната ни насоки.

Чичо Валери каза много работи, гледаше решително от телевизора и го раздаваше решен да се бори със злото като юнака със змея. Аз обаче май нещо не съм като хората и чувам разни неща не по начина, по който чичо Валери и подобни на него ги казват. Може и да е заради незавидната дикция на чичо Валери, но да не тръгваме в тази посока, ‘щото не съм топ артикулиращият на Балканите. Нека да се конкретизираме върху намеренията на чичо Валери.

Чичо Валери щял да бори демографската криза като задържа младите у нас и привлича старите български емигранти, ония дето на чичо Валери любимата мадър Раша изнесе от тогава несъществуващата ни държава, за да обработват Бесарабията, Молдовата и Украйната й. Преди приблизително два века, че и после. Разбира се, чичо Валери иска да привлече и братята югозападни българи за каузата да не изчезнем, но чичо Валери се прави на луд за статистиката, въпреки че уж е бизнесмен (което не пропуска да отбележи) и трябва да знае как да докопа калкулатора и да го добута до простата математика.

Няма да остават младите в България. Не и сега. И аз не бих останал, макар и да не съм толкова млад вече. Но съм мазохист май, та заради това стоя тук.

Един милион човека в страната вземат инвалидни пенсии. (Много) повече от половин милион са на държавна (разбирай на наша, народна, чичо Валери) хранилка. Сред тях има и достойни служители, но за продуктивността на огромната част от тях знаем всички. Както и да е, да продължим сметките, за които чичо Валери се прави на приятно разсеян. Стотици хиляди са маргинализираните. Било защото са цигани и искат да го карат ден за ден, било защото са българи, гагаузи, индианци или марсианци и също искат да го карат ден за ден. Да висят на гърба на другите (разбирай на нашия, народния, чичо Валери).

Като изключим от уравнението и децата, които за щастие гражданските движения в „белия“ свят откопчиха от лапите на капитализЪма и трудовия процес преди горе-долу век, и които у нас са приблизително милион… Прибавим ли към тях бабите и дядовците ни, опитващи се да изживеят достойно старините си, какво получаваме, чичо Валери? За корупция, шуробаджанащина, бумащини, рекет, беззаконие и изземване на бизнеси тук не говорим, тях няма да ги слагаме в уравнението, щото днеска сме на кеф.

Ти би ли искал да си млад човек и да останеш в България, чичо Валери? Та нали, ако имаш малко мозък ще да си видял какво се случва тук? Ще знаеш кой карат джиповете и кои ровят в кофите. Би ли искал да дойдеш от Бесарабия, Македония или от където и да било и да си част от малцината, на чиито гръб се крепи цялата ви безумно раздута администрация, ония милиони, които властта съзнателно държи в битийна и житийна нищета, за да гласуват за две кебапчета? Друг път!

Би ли работил за пет стотака, чичо Валери? Независимо дали си млад български гражданин или „приоданец“, който кандидатства за виза? Или просто би затичал с мръсна газ към терминала веднага, след като хванеш тескерето си в ръка? Въпросите са риторични, чичо Валери.

Чичо Валери щял да маха сергиите с гащите и чорапите в Слънчака, а и по целокупното Черноморие, за да идват по-платежоспособни туристи. Хора с вкус, дет‘ се вика. Нека да си представим, че чичо Валери има вълшебна пръчица и размята всички капанчета по брега и целият оня битпазар, от който не можеш да се разминеш по курортните улици. И какво ще остане, чичо Валери? Незаконно построените мутробарокови хотели, любимите на всички западноевропейски естети чалготеки и привличащите вниманието на пълчища любители на природата заравнени дюни. Само това, мисля.

Ако се опрем на чалга стилистиката, как беше? „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“. Разрини сергиите, чичо Валери, но ако не изкараш търговците от храма, все едно нищо не си направил. А ти нямаш никакво намерение да го свършиш, защото борбата ти с паралелната държава е само пепел и плява, чичо Валери. Ти си част от нея.

Чичо Валери искал и да се къмпингува само, където трябва. Не можело всеки да си опъва палатката, гдето му скимне, защото оставял боклуци след себе си. Аз пък, като човек, който е бил и сред „курортуващи“, и на диви места с къмпингуващи, бях останал с впечатлението, че по-голямата част от вторите си събират внимателно всичко след себе си, а повечето от първите мятат навсякъде фасове, мазни дюнерджийски хартии и пълнят морето с фекални води, но явно бъркам, чичо Валери. Ти си знаеш.

Говориш едно, а аз чувам друго. Грешката е някъде там, знам ли къде, чичо Валери? Дали демографията ще се оправи, ако сме най-бедната, най-корумпирана и с най-раздута администрация държава в Европейския съюз? Дали гащите и чорапите са по-голям дразнител за заможните туристи от архитектурния декаданс и зверското унищожаване на природата по курортите ни? Дали трябва да се налагат строги глоби на замърсяващите, независимо дали са къмпингуващи или мастити предприемачи, а не да се слагат етикети и да се раздават забрани на парче? Ти си знаеш, чичо Валери, ти си знаеш.

И ние си знаем…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...