„Бедечка“ – българският Пиемонт?

Както вече съм споменавал, България е рай за хора, които са решили да пишат по обществено значими теми, още повече пък, ако го правят съвестно. Достатъчно е да си пуснеш телевизора на някоя от обичайно заподозрените програми и да видиш какво НЕ се отразява или просто се претупва набързо, за да разбереш, че именно то е от значение за бъднините на Родината ни.

Ето, например днес всеки би се захванал с прословутата и дългоочаквана от масите кандидатура на ГЕРБ за президентските избори. За нула време може да се спретне доста приличен текст за арогантното пренебрежение на управляващата партия към негово величество избирателя, за пълната липса на значение КОЙ ще е кандидатът/кандидатката, за все по-очевадната импотентност на политическата ни класа, изразена ярко в абсолютно безличните кандидатури на партиите за президентските избори… Подобен текст обаче едва ли би имал какъвто и да било смисъл, защото у нас когото и да сложат за президент си е все тая. Керванът на политико-мутро-олигархичната клика от избори се не плаши. Него би го стреснало единствено  създаването на едно силно гражданско общество с ясни позиции и непреклонна воля през беззакония от всякакъв род. А такова общество май започва да пуска кълнове тук и там, макар и все още доста колебливо. Ето ви и конкретен пример.

От месеци насам в „Биволъ“ следим казуса със старозагорския парк „Бедечка“. До болка позната история, разигравана десетки, ако не и стотици пъти в различни точки на България. Едни реститути си искат земята в защитена територия, продават я моменталически на едни „предприемачи“ и изведнъж започват да никнат едни жилищни комплекси, курорти, търговски комплекси или каквото там е. По тази отработена схема се разиграха и събитията с „Бедечка“. Бавно, последователно и целенасочено.

Добре, ама КОЙ да ти очаква, че заралии и останалите българи, които искат все пак да остане поне малко зеленинка в градските пространства на Територията, ще скочат задружно и то не както обикновено – ден до пладне, а здравата ще разтърсят парадигмата, за да спасят парка си? КОЙ да очаква, че всички институции и медии ще бъдат затрупани с всевъзможни документи и информация за закононарушения, извършени от местните власти по време на дългия процес по превръщане на „Бедечка“ от парк в асфалтово-панелно произведение на човешката лакомия? КОЙ да очаква подобна яростна и последователна, но същевременно аргументирана и спазваща всички правила на етиката обществена съпротива?

Да. За съжаление в България притежателите на власт и пари се радват на изключителен комфорт от страна на медиите и обществото. Общо взето ситуацията е „Мълчанието е злато“, като мълчанието остава за едни, а златото отива при други. В Стара Загора обаче не стана така и това изглежда стресна местните власти. След всевъзможни шикалкавения и опити да се намери начин да се стигне до „компромис“, на 29 септември Общинският съвет в Града под липите беше принуден, да, мисля, че точно това е правилният термин, да бие отбой и да приеме предложението на кмета Живко Тодоров за промяна в устройствения план, която да доведе до спиране на строителството в „Бедечка“.

Сега, не съм чак такъв наивник, че да мисля, че това е гръмка победа на старозагорци и на шепата медии, които раздухахме скандала. Собствениците на „бахчи“ ще започнат да съдят Общината, „инвеститорите“ ще упражнят натиск, делата ще се точат до Второто пришествие, в това никой не се съмнява. За мен обаче в конкретния случай това не е най-важното. Битката е спечелена, истинската война предстои.

Същественото обаче е съвсем друго. Може и да съм мечтател, но мисля, че случилото се в „Бедечка“ като нищо ще затвори устата на ония, дето неуморно обясняват „Ама, то нищо не може да се направи, мафията владее държавата“. Възможно е и да са прави, но това в никакъв случай не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце и наведени глави, гледайки безучастно как Родината ни бива разграбвана от алчни и безочливи същества с бездънни гърла.

Заралии показаха, че с достатъчно воля, непреклонност и усилия можем да объркаме плановете на кукловодите. Ако примерът на защитниците на „Бедечка“ се окаже заразителен, кой знае… Искрата на почти всички значими промени в историята е запалена от наглед незначителни събития. Та, защо „Бедечка“ да не се превърне в българския Пиемонт и най-после да изградим, лека полека, една нормална, стабилна, законова и смислена държавност, каквато нямаме от поне седемдесет години?

Наистина, може да съм наивник, но смятам, че подобен вдъхновяващ пример може да отключи народната енергия за добро. Що се отнася до възможността някаква кандидатура за президент да се окаже вълшебната пръчица, която да отвори дверите на просперитета пред нашего брата българина, чак толкова наивен не съм. И тази, като и другите кандидатури на политическата ни класа, е мъртвородена от ялова майка. Рано или късно ще разбера КОЙ е кандидатът, все пак живеем във века на информационните технологии, но това наистина не ме интересува. Честно.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...