На война като на война

Много приказки се изговориха около зловещия случай във Враца, при който осемнадесетгодишният Тодор загуби живота си. Да, историята наистина е смразяваща. В най-обезлюдения регион на намиращата се в зловеща демографска криза страна едно момче, здраво и право, на практика отгледано от родителите си и готово да се гмурне в живота, вместо това попада в гроба. След нелепо улично спречкване посред бял ден в центъра на областен град. По-стряскащо обаче е друго.

В Северозапада подобни случки буквално са ежедневие. Не, че в останалите райони на България нещата са много по-розови, но в родния ми край законът на джунглата важи с пълна сила. Оцелява само по-силният. Независимо дали физически, властово или финансово. Оня с правилните връзки, с по-малкото скрупули, по-гръмогласният, по-агресивният.

И това не е от днес. Преди двайсетина години, когато бях тийнейджър, ситуацията беше абсолютно същата. Бруталните пребивания бяха като за добър ден. С или (май по-често) без причина. Всяко малко населено място си имаше, а и сега си има един-двама тартори, които демонстрират превъзходството си с физическа саморазправа по свое собствено усмотрение. Това е начинът за легитимация на доминацията им.

Един вид омагьосан кръг, в който даже и тарторите са жертва. Ако не бият редовно има реална опасност останалите да си забравят мястото в йерархията и да надигнат глава. Така че боят, насилието, смачкването на чуждото достойнство във всичките му форми са задължителни. Колкото по-непредизвикано, колкото по-жестоко и пред повече свидетели, толкова по-добре. Защото посланието към небитите е ясно. „Ако не си кротувате вие сте следващите, а мен така или иначе никой не може да ме пипне“.

Наистина никой не може да пипне дерибеите в Северозапада. Те не влизат в затвора, каквото и да сторят. Знам, че сега много хора ще кажат „не само в Северозапада е така, а навсякъде“, но това могат да направят само личности, които не познават оня край. Не е нужно дори да го изследват детайлно. Една седмица, прекарана в произволно избрано населено място, е достатъчна, за да разберете кой е “king for a day”. А властите по правило не си мърдат пръста. Дали заради подкупи, страх или от мързел в крайна сметка е без значение.

Насилието върви по неформално структурирана пирамида. Най-едрите риби го упражняват над по-дребните, те пък над обикновените хора. Обикновените хора пък пренасят тази агресия и безсилния си гняв в семействата и близкото си обкръжение. Ако не искаш да участваш в тази зловеща игра, просто трябва или да се изнесеш в посока големите градове, чужбина или където намериш за добре. И да не се обръщаш назад. Другият вариант е да се примиряваш със случващото се около теб, да се заключваш вкъщи и да се молиш да не попаднеш на прицела на безнаказаните насилници.

Най-кошмарното е, че когато израснеш в такава обстановка, когато отвсякъде си заобиколен с подобна реалност, свикваш с друга „нормалност“. По-малко цивилизована, такава, в която да оцелееш е въпрос на мускули, самоделни оръжия и хладнокръвие, а не на наличие на държавност и правов ред.

Много хора се възмутиха по социалните мрежи, че Тодор имал бокс. Истината е, че в Северозапада подобни предмети нито са рядкост, нито са признак на хулиганско поведение или агресивност. Когато бях по-малък от него дори, имах нож „пеперудка“. За щастие не ми се е налагало да го вкарвам в употреба, но видът му на няколко пъти ми е спестявал неприятности в неравностойни ситуации. Приятелите ми също имаха подобни „оръжия“. Бакелитови тръби, боксове, ножове, даже и газови пистолети, някои от които пригодени да стрелят с бойни патрони… Почти всеки си имаше по нещичко подръчно. В повечето случаи не за нападение, а за самозащита.

Какво друго ти остава, освен да разчиташ на себе си, когато знаеш, че държавата няма никакво намерение да се намеси? Поне не в твоя полза… И това започва да не ти прави впечатление. Няколко години след като вече не живеех в в Северозапада, се сдърпах с един от емблематичните за родния ми град бизнесмени с прякор, защото беше пребил без нищо мой познат. Май бях позабравил за какво става въпрос, но бързо отново осъзнах колко извратена е играта, в която участваме всички ние.

Тъй като бяхме на музикален фестивал полицията, ще не ще, беше там и трябваше да се „намеси“, а аз им обясних какво точно се е случило, като думите ми бяха подкрепени от тези на още поне петнадесетина свидетели. Въпросната намеса обаче се състоеше в това органите на реда да гледат безучастно как въпросният „бизнесмен“, надрусан и пиян до капаците, ми разяснява на дълго и на широко как ще ме намери където и да живея и ще ме застреля. На въпросите ми към полицаите дали са глухи, те се държаха точно като такива. Никаква реакция. Просто стояха и гледаха сеир.

В крайна сметка се намесиха други мутри, които тушираха напрежението, за да не се вдига прекалено голям шум. Арестувани нямаше. Години по-късно разбрах, че онзи, който ме беше заплашвал не извадил късмет в някаква сделка с наркотици. Само за да го замести друг, подобрен негов вариант. По-брутален, по-жесток и по-безскрупулен.

Така че не се учудвайте, че някой бил снимал, вместо да се намеси в пладнешко убийство с юмруци в голям за стандартите на Северозапада град. Ако се намесиш, рискуваш живота си. Буквално. Не всеки е склонен да го направи. А и не е длъжен. Това е работа на институциите.

Докато те се държат абсолютно неадекватно, подобни случаи в този див, див Северозапад ще са ежедневие. И доскоро незаслужената му слава на мрачно, неприветливо и опасно, което трябва да се отбягва при всяка възможност, ще става все по-оправдана. Пред пасивните погледи на държавни, местни институции и все по-оредяващите му жители.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...