2015-а – в Абсурдистан нищо ново

Резюме на годината

В края на годината всеки от нас е склонен да си прави равносметки, да се зарича да промени нещо към по-добро, да се пита „къде сбърках“… В това няма нищо лошо, нали в крайна сметка в човека е заложен стремежът към усъвършенстване и по-добър живот?

Негативното обаче излиза на показ когато осъзнаваме кои са кусурите ни, знаем какво е нужно да направим, за да се отървем от тях, но бездействаме и животът ни продължава да се движи в някакъв омагьосан кръг на абсурдите, от който сякаш няма измъкване. Ако трябва да направим равносметка не лично за себе си, а за държавата ни като цяло, то 2015 година може да бъде приета като представителна извадка на целия така наречен преход. Много от най-наболелите ни проблеми вече окончателно излязоха наяве, решенията им изглеждат измамно лесни, а промяната май е по-далеч отвсякога, макар и да се натрупва все повече обществена воля в смисъл „това повече не може да продължава така“.

От години е публична тайна, че най-голямата язва в държавността ни е калпавата съдебна система. Без читаво правораздаване има корупция, престъпност, безнаказаност, отчаяние, униние, безкрайни опашки по терминалите на летището. Без читаво правораздаване няма инвестиции, работеща икономика, предприемчивост, спокойствие, що-годе приличен стандарт. Това си го знаехме. Знаехме си и че крайното време да се направят спешни и дълбоки реформи в съдебната система отдавна е минало. Но въпреки това отново повярвахме на политиците, че са способни да инициират и приемат нужните промени. И, естествено, станахме жертви на поредното разочарование.

Държавните ни мъже и жени показаха недвусмислено каква е истинската гражданска война в момента. На реални конституционни реформи, които да доведат до осезаеми резултати в съдебната система, се противопоставиха задружно всички политически партии. Някои само на дела, други и на думи, и на дела. Независимо от гръмките си приказки едни срещу други и демонстрациите на непримиримост между леви, десни, либерали, социалисти, демократи, патриоти и какви ли не, те категорично ни показаха, че всичко е бутафория и се боричкат на дребно само, когато ние си мируваме. Ние, народът, сме истинския им враг, срещу когото са готови да използват всичките си сили. Когато е нужно да запазят привилегиите и топлите си кресла, когато има реална опасност да се окажат зад решетките, политиците са единни като петте пръста на десница, стиснати в юмрук. Юмрук, който се стоварва върху непослушната глава на претендиращия за нормалност народ.

Та така… Вече едва ли има мислещ човек в България, който да се самозаблуждава, че притежаваме каквито и да било шансове да заживеем по-добре, по-сигурно и по-малко абсурдно преди да се отървем от целокупната си политическа класа. Друг е въпросът обаче доколко и дали изобщо съществува подобна възможност. Защото все по-очевидно е, че политиците ни изобщо не са на върха на хранителната пирамида и че над тях стои една друга класа, която им дърпа конците, защитава единствено своите користни интереси и интересите на чужди държави и не е склонна да се раздели с властта си при никакви обстоятелства. Пък камо ли без закона за лустрацията, който изглежда все по-невъзможен с всяка следваща година.

Вече изминаващата година затвърди убежденията ни и в други посоки, в които имахме основателни подозрения и преди това. Наглостта на управляващите е безгранична и сякаш абсолютно безнаказана. Христо Бисеров и Емилия Масларова се оказаха невинни по обвиненията срещу тях, следите по аферата с КТБ бяха грижливо прикрити, едни каки ги опраскаха публично, а Цветан Цветанов също се оказа света вода ненапита, в което едва ли сме се съмнявали. А силните на деня продължиха да си печелят обществени поръчки за милиарди, да секат гори, да държат контрабандни канали и да минават за каймака на обществото поне в собствените си очи.

През 2015-а разбрахме и че оня един милиард, дето го изтегли Орешарски и срещу който скочихме яростно си е направо никакъв заем. Бойко Борисов ни показа как се вземат дългове с размах и тотална незаинтересованост за бъдещите поколения. Но на него му е простено, защото може би провижда в десетилетията напред. Все пак три папи са го галили по главата. За последните дванадесет месеца за пореден път изпитахме на гърба си прословутото геостратегическо положение на държавата си и ни побиха тръпки от сянката на заформящия се руско-турски конфликт, който се явява нещо като бонус към барутния погреб в Близкия Изток.

За пореден път осъзнахме и че, колкото и да спадат, цените на петрола нямат почти нищо общо с цените на горивата у нас. Няма реформи, нещата сякаш са капсулирани и ние сме осъдени да си останем най-бедната, нещастна и несправедлива държава в Европа. Осъдени сме и да гледаме безпомощно как нацията ни се стопява по терминалите, гробищата и празните креватчета в родилните отделения. И няма смисъл да се залъгваме, че по Коледа ставали чудеса. Няма нищо такова, а и на нас не ни е нужно чудо. Ясно виждаме какво трябва да се промени, кои се борят с всички сили, за да спънат реформите и какъв е пътят към изграждане на една по-нормална държава. Така че всичко е в наши ръце. Ако поискаме да си помогнем сами, 2016 година е пред нас, още повече, че все още крехкото будно гражданско общество намери и неочаквани съюзници вътре в съдебната система. Ако ли не излезем от летаргията си, 2016-а ще е просто поредната година в извратения списък на нещастното ни вегетиране като нация и държава. Изборът е наш, колкото и клиширано да звучи…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...