Да спасим здравето на Сидхарта Гаутама!

Струва ми се, че основната причина да живеем зле като нация се корени в народопсихологията ни. Ние сме чисто и просто едни неблагодарници и това си е. Постоянно намираме за какво да мрънкаме и да се оплакваме, без да забелязваме какви чутовни жертви правят други хора, за да си живеем живота в охолство и блажено спокойствие. Ето защо понякога трябва да ни се напомня какво получаваме в замяна на нищоправенето и високия стандарт, който ни се осигурява свише.

Ние може и да си мислим, че всичко ни се изсипва като манна небесна, но това съвсем не е така. Както се казва, няма безплатен обяд. Винаги някой плаща сметката. В случая потърпевшият се оказа нашият любим премиер, когото така злостно ругаем. И по-точно потърпевшо се оказа здравето му. Улисани в съвсем неоснователни критики около неговите иначе безброй и така разнообразни деятелности, ние сме пропуснали нещо изключително съществено. А именно, че както сам се изрази, той си дава здравето в името на стабилността на Република България. Да видиш ти…

Представяте ли си!? Ако има по-голяма жертва от здравето, здраве му кажи. Всички си намисляли по сто мечти, само болните по една. И той, с решимостта на самоотвержен аскет, загърбва себе си, за да можем ние да лентяйстваме в една постоянно хвалена от всичките си евроатлантически партньори заради стабилността си страна. Мисля, че подвигът на Борисов не подлежи на никакво съмнение, а ние, целокупният български народ, трябва да се засрамим от неблагодарността си.

Вие знаете ли колко нерви коства на един вожд (макар и не Винету или бай Тошо) да отбива ден след ден я критичен доклад от Европейската комисия, я обвинения в корупция, я искания на протестиращи? Наясно ли сте какви чутовни усилия отнема лавирането между тези и онези олигархични интереси, така че всички вълци да са сити, при положение, че народът, опа, агнето отдавна се е превърнало в торба с кокали и все по няма какво да се ръфа от още вегетиращата му плът? Да не говорим колко е трудно постоянно да казваш на черното бяло и да стопираш дори най-елементарните достижения на демокрацията в поверената ти от обитаващите я балъци територия. Или пък да раздаваш безбожно скъпи концесии, да опраскваш, да те галят папи, да теглиш милиарди заеми с неясно предназначение, да режеш лентички, да присвояваш бизнеси, да неглижираш скандални записи…

Мисля, че трябва да се засрамим от себе си, да предизвикаме предсрочни избори и да снемем отговорността за безхаберието си като народ от плещите на господин Борисов. Че кои сме ние, за да изискваме от него да разбива здравето си в името на едната ни стабилност? Дълго си мълча стоически и не се оплака, но явно вече и на него му е прекипяло, за да рискува да изглежда като мъченик за добруването на страната в неблагодарните ни очи.

Моля ви, нека бъдем човечни и да освободим премиера от свещените му задължения към държавата, за да излезе в заслужена почивка и да възстанови доскоро крепкото си здравословно състояние. Той е мъжкар, ще се справи. Особено при положение, че не следва нелицеприятния пример на поданиците си и не яде сланина, не пуши цигари и не пие ракия.

В знак на благодарност можем да му предоставим един правителствен хеликоптер, а защо не и самолет, за да пътува до тук и там, да реже лентички, да се изявява като таран на „Бистришките тигри“, пък от време на време и да открива по някоя трибуна на произволно избран провинциален стадион? Чист въздух, умерена физическа активност, силна храна, никакъв стрес и отрицателни емоции. Това дължим на господин Борисов за себеотрицанието, с което обгрижваше и обгрижва народа ни

И, заради огромното напрежение, на което сме го подложили (сякаш насила сме го накарали да се кандидатира) не можем да му се сърдим за дребните грешки, които е направил. Нито за това, че откакто се появи по горните етажи на властта чуждестранните инвестиции намаляха неколкократно, а малкото останали тук задгранични бизнесмени си скубят косите и повтарят „Корупция! Корупция!“. Нито защото проектите се печелят под масата от „наши“ хора или от онези, които дават по-тлъсти отчисления, нито за ширещата се престъпност, нито за бутафорните образование и здравеопазване, камо ли пък за стандарта си на живот.

Когато човек е с разклатено здраве, той не може да мисли за държавни дела. Затова за пореден път призовавам. Премиерът явно е самоотвержен родолюбец и няма да се откаже сам от борбата за добруването ни. Да му помогнем да живее още дълго и крепко като излезем по улиците и освободим него и съратниците му от властовите им отговорности.

Злите, егоистични, езици ще апострофират, че няма кой да дойде на негово място. Има и още как! Само да се усети някакъв вятър на промяна в милата ни Родина и ще видите как обратно ще се изсипят десетки хиляди висококвалифицирани, можещи и знаещи наши сънародници, които в момента са в чужбина и тъгуват по България. Не само това, а виждат, че в нея е възможно да се развиват печеливши бизнес начинания, ако държавата заработи.

А през това време Борисов ще може да се наслаждава на неувяхващата любов на младите, засукани репортерки, които ще се редят на опашка пред хасиендата му в Банкя, ще му вземат интервю след интервю, за да може той да разкаже на всички ни за безбройните си подвизи. Журналистките пък ще пипат железния му бицепс и ще получават множествени душевни оргазми от възхищение.

Пък кой знае? Защо да не мечтаем по-смело и да се молим любимият ни премиер да има двайсетина години за размисъл в по-тясно пространство, пременен с раирани дрешки… Нищо такова няма да се случи обаче, ако не излезем масово по улиците и не свалим това правителство на стабилността (на статуквото) и отказа да се предприемат каквито и да било реформи, които веднъж завинаги да ни изстрелят от спиралата на абсурдизъм, в която битуваме десетилетия наред. Може и да звучи клиширано, но всичко зависи от нас…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.