Да спасим здравето на Сидхарта Гаутама!

Струва ми се, че основната причина да живеем зле като нация се корени в народопсихологията ни. Ние сме чисто и просто едни неблагодарници и това си е. Постоянно намираме за какво да мрънкаме и да се оплакваме, без да забелязваме какви чутовни жертви правят други хора, за да си живеем живота в охолство и блажено спокойствие. Ето защо понякога трябва да ни се напомня какво получаваме в замяна на нищоправенето и високия стандарт, който ни се осигурява свише.

Ние може и да си мислим, че всичко ни се изсипва като манна небесна, но това съвсем не е така. Както се казва, няма безплатен обяд. Винаги някой плаща сметката. В случая потърпевшият се оказа нашият любим премиер, когото така злостно ругаем. И по-точно потърпевшо се оказа здравето му. Улисани в съвсем неоснователни критики около неговите иначе безброй и така разнообразни деятелности, ние сме пропуснали нещо изключително съществено. А именно, че както сам се изрази, той си дава здравето в името на стабилността на Република България. Да видиш ти…

Представяте ли си!? Ако има по-голяма жертва от здравето, здраве му кажи. Всички си намисляли по сто мечти, само болните по една. И той, с решимостта на самоотвержен аскет, загърбва себе си, за да можем ние да лентяйстваме в една постоянно хвалена от всичките си евроатлантически партньори заради стабилността си страна. Мисля, че подвигът на Борисов не подлежи на никакво съмнение, а ние, целокупният български народ, трябва да се засрамим от неблагодарността си.

Вие знаете ли колко нерви коства на един вожд (макар и не Винету или бай Тошо) да отбива ден след ден я критичен доклад от Европейската комисия, я обвинения в корупция, я искания на протестиращи? Наясно ли сте какви чутовни усилия отнема лавирането между тези и онези олигархични интереси, така че всички вълци да са сити, при положение, че народът, опа, агнето отдавна се е превърнало в торба с кокали и все по няма какво да се ръфа от още вегетиращата му плът? Да не говорим колко е трудно постоянно да казваш на черното бяло и да стопираш дори най-елементарните достижения на демокрацията в поверената ти от обитаващите я балъци територия. Или пък да раздаваш безбожно скъпи концесии, да опраскваш, да те галят папи, да теглиш милиарди заеми с неясно предназначение, да режеш лентички, да присвояваш бизнеси, да неглижираш скандални записи…

Мисля, че трябва да се засрамим от себе си, да предизвикаме предсрочни избори и да снемем отговорността за безхаберието си като народ от плещите на господин Борисов. Че кои сме ние, за да изискваме от него да разбива здравето си в името на едната ни стабилност? Дълго си мълча стоически и не се оплака, но явно вече и на него му е прекипяло, за да рискува да изглежда като мъченик за добруването на страната в неблагодарните ни очи.

Моля ви, нека бъдем човечни и да освободим премиера от свещените му задължения към държавата, за да излезе в заслужена почивка и да възстанови доскоро крепкото си здравословно състояние. Той е мъжкар, ще се справи. Особено при положение, че не следва нелицеприятния пример на поданиците си и не яде сланина, не пуши цигари и не пие ракия.

В знак на благодарност можем да му предоставим един правителствен хеликоптер, а защо не и самолет, за да пътува до тук и там, да реже лентички, да се изявява като таран на „Бистришките тигри“, пък от време на време и да открива по някоя трибуна на произволно избран провинциален стадион? Чист въздух, умерена физическа активност, силна храна, никакъв стрес и отрицателни емоции. Това дължим на господин Борисов за себеотрицанието, с което обгрижваше и обгрижва народа ни

И, заради огромното напрежение, на което сме го подложили (сякаш насила сме го накарали да се кандидатира) не можем да му се сърдим за дребните грешки, които е направил. Нито за това, че откакто се появи по горните етажи на властта чуждестранните инвестиции намаляха неколкократно, а малкото останали тук задгранични бизнесмени си скубят косите и повтарят „Корупция! Корупция!“. Нито защото проектите се печелят под масата от „наши“ хора или от онези, които дават по-тлъсти отчисления, нито за ширещата се престъпност, нито за бутафорните образование и здравеопазване, камо ли пък за стандарта си на живот.

Когато човек е с разклатено здраве, той не може да мисли за държавни дела. Затова за пореден път призовавам. Премиерът явно е самоотвержен родолюбец и няма да се откаже сам от борбата за добруването ни. Да му помогнем да живее още дълго и крепко като излезем по улиците и освободим него и съратниците му от властовите им отговорности.

Злите, егоистични, езици ще апострофират, че няма кой да дойде на негово място. Има и още как! Само да се усети някакъв вятър на промяна в милата ни Родина и ще видите как обратно ще се изсипят десетки хиляди висококвалифицирани, можещи и знаещи наши сънародници, които в момента са в чужбина и тъгуват по България. Не само това, а виждат, че в нея е възможно да се развиват печеливши бизнес начинания, ако държавата заработи.

А през това време Борисов ще може да се наслаждава на неувяхващата любов на младите, засукани репортерки, които ще се редят на опашка пред хасиендата му в Банкя, ще му вземат интервю след интервю, за да може той да разкаже на всички ни за безбройните си подвизи. Журналистките пък ще пипат железния му бицепс и ще получават множествени душевни оргазми от възхищение.

Пък кой знае? Защо да не мечтаем по-смело и да се молим любимият ни премиер да има двайсетина години за размисъл в по-тясно пространство, пременен с раирани дрешки… Нищо такова няма да се случи обаче, ако не излезем масово по улиците и не свалим това правителство на стабилността (на статуквото) и отказа да се предприемат каквито и да било реформи, които веднъж завинаги да ни изстрелят от спиралата на абсурдизъм, в която битуваме десетилетия наред. Може и да звучи клиширано, но всичко зависи от нас…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...