Задругата на сеирджиите

halloween buditeli izbori

Нали по стара българска традиция все се измества фокусът от важните за обществото теми, а самото това общество си бара оная работа за тях и обсъжда кой с кого се …, кой какво празнува и е ли то изконно, кой болен-наркозависим какви циркове е сътворил, та се замислих.

Добре де, как така само за по-малко от седмица успяхме да оставим встрани от центъра на вниманието си едни избори, които бяха проведени откровено по алекоконстантиновски, едно споразумение на премиера ни, пряко касаещо всички нас и едни над пет милиарда нов дълг!? Замислих се и май го осмислих. Може и да не съм прав, но всеки има възможността да прецени дали е така сам за себе си.

Ами, чисто и просто ние наистина си заслужаваме съдбата. Да, дълго време пишех и говорех гръмко срещу подобни тези. Но съм бъркал. Всеки нормален народ, всяко зряло общество, което не възприема себе си като съвкупност от роби, би разпознало от пръв поглед как му кроят шапката. И на свой ред би сложило клупа на врата на „кроячите“.

Ние не го правим. Ние сме в апатия. Ние сме застинали в някаква паралелна реалност и още живеем в епохата на комунизЪма, когато новината на годината беше, че някой съветски лидер и Тато се целунали в уста, всички плачеха, че Брежнев починал, а манифестациите по време на Гайгеров брояч и обгазяванията на Русе бяха тема нон грата.

Да, осъзнах, че докато Болен, арена „Армеец“ и пълните тъпунгери, кандидати за градо- и селоначалници разсейват вниманието ни от основните теми в държавата, обществото ни ще страда. И то заслужено. Напълно заслужено…

Пълна трагедия сме, поне на мен така ми се струва. Как иначе да си обясним, че в последните дни най-обсъжданите теми в информационните и „социалните“ медии са свързани с безчинствата на един откровен хулиганин (добре де, няколко; той и приятелите му) и това трябвало или не трябвало да се празнува Хелуин!? А и отставката на оная от ОИК, дето не искам и да й научавам името; обявяващата затворниците без съд и присъда за симуланти.

Лошото е, че ние самите сме затворници без съд и присъда. На собствените си социални рефлекси. В един по-нормален социум нещата биха изглеждали много по-прости. Онова социопатче щеше да е осъдено и озаптено, който искаше щеше, който не искаше нямаше да празнува „упадъчни“ западни празници, а ние щяхме да се концентрираме върху наболелите проблеми на нашето общество. А, и нямаше оная от ОИК да е нужният бушон, а цялото правителство, целият изборен кодекс щяха да се сринат заради случилото се на този вот, дето Арената беше само върхът на айсберга му.

Откъде поникнаха като гъби всички тези откровени маргинали, които напълниха листите за кметове и общински съветници? Защо абсолютно умишлено сме поддържани в режим на финансово и демографско оцеляване? Кога ще се откъснем от дългата ръка на Държавна сигурност и креатурите й? Ще направим ли поне един конструктивен обществен дебат по основните теми на държавата ни най-после? Докога ще се бием в гърдите, че сме европейци, а ще се държим като неандерталци?

Преди ми се струваше, а сега вече съм напълно убеден, че политико-олигархичната ни клика просто ни тества. С всякакви провокации. Да не изреждам Яне, КОЙ, тефтерчета, подслушвания, лентички, гранатомети… Да не изреждам, защото няма да ми стигне книга с обем на „Капиталът“.

Те просто си ни въртят на малкия пръст. И през това време едни избори са тотално опорочени, един референдум е превърнат в посмешище, а нЕкакви милиарди тихомълком ще се използват за покриване на други, също така откраднати милиарди. Мижи да те лажем… А когато попитаме нашият служител, премиерът на Република България, какво точно е станало на срещата на върха, той автоматично захваща добрата стара легенда за строенето на пътища. Случайно? Не мисля!

Мисля обаче, че Светльо Витков (и той барабар ДС политически проект с мъжете), до голяма степен е прав. „Идат като овци, бегат като овци. Що е то? Овци!“. За голямо съжаление ние, включително и аз, защото като най-големия балък неведнъж съм гласувал за някое от недоразуменията, които представляват на практика цялата ни политическа парадигма, се оказахме една сбирщина наивници. Гледай си телевизионните формати, сипи си нЕколко големи, яж си салатката, кефи се, че разни циркаджии с депутатски имунитет са по-прости от теб и си псувай на маса. Пък и че има по-зле…

Това се иска от нас. А електронно гласуване, бюджети, политици и доходи на поне средноевропейско ниво, усещане за справедливост и ред в обществото ще видим през крив макарон. Но както във Вселената, природата, така и в цивилизацията всичко е взаимосвързано. Това сме заслужили, това получаваме. Да ни е честито!

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...