Цар-Пожарникар

Господар, командир и ламер (без Ръсел Кроу)

– Мили деца, нека ви разкажа една приказка.

– Да, да, разкажи ни! Знаеш ли приказка за някой цар?

– Мхм, знам. Но, то даже не е приказка, а си е истинска история…

– Нищо, разкажи ни я, интересно ни е.

– Имало едно време един пожарникар. Ама не ми бил пожарникар, а най ми бил цар… Той бил величав, едър мъж с решителен поглед, това не може да му се отрече. И си повярвал, че може да остави следа в историята. Това да си повярваш, мили деца, понякога те прави велик и запомнящ се, понякога те проваля и те запраща в забвение, а в други случаи те кара да си мислиш, че си велик и те обрича на забвение. Животът е такъв, странно нещо е.

– Ама, той нали е бил цар…

– Много са били царете в световната история, сине. Но малко от тях са оставили следа в нея. Още по-малко са тези, които са направили нещо, което да накара поколенията да ги запомнят с добро. Та, да се върна към царя-пожарникар. Всъщност пожарникаря-цар. Той бил най-добрият в световната история в едно – да реже лентички. Откривал всякакви неща, с повечето от които нямал нищо общо. Правел го, като отивал на конкретното място с мъжествена походка и се къпел в любовта на бардовете, които го заобикаляли от всички страни и даже докосвали бицепсите му. Също мъжествени, няма съмнение в това. Дали ще са магистрали, заводи за китайски автомобили или трибуни на разни стадиони, няма значение. Пожарникарят-цар винаги бил там.

– Тате, ама той как е успявал да стигне тук и там, трябва да е било много малко царството му…

– Малко било, да. Малко но Вселената го била надарила с всичко необходимо, за да могат всичките му поданици да живеят честито и пречестито. Земята давала богат урожай, планините на това царство забивали върховете си в небето, а морето му било красиво като очите на Хелена Кристенсен. Да, но този цар, както и предишните няколко царе били прекалено лакоми и безочливи, да именно безочливи искам да кажа, за да видят красотата, да усетят любовта към родината, да дадат своята дан, за да процъфти Родината им. Те просто скривали истинските си намерения зад гръмки приказки и евтини демонстрации.

– Но, аз те питах как се е придвижвал оттук дотам. Това, че царството му е малко не означава, че му е било лесно. Все пак по думите ти излиза, че всеки ден е бил тук и там.

– Да, точно така! Всеки ден бил тук и там! Раздавал се яката. Тук с правителствен самолет, там с хеликоптер… Царят пожарникар бил над нещата. Не се стискал хич. Vox populi vox Dei. Харчел народни пари колкото му душа сака. Опа, извинявайте, мили деца, нали съм от Северозапада, та се изпуснах. Колкото му душа иска, не „сака“, трябва да спазваме книжовната норма.

– Тате, а представяш ли си ние да можем да пътуваме със самолети и хеликоптери насам-натам!? Толкова хубаво би било!

– Както са тръгнали нещата ще пътуваме със самолети, но от „Терминал 2“, миличък. Този цар направи това, което направиха и предишните царе. Историческата памет помни много случаи на помпозни, самозабравили се владетели. Погром за владенията им, но след тях последва някой грамотен и достоен мъж, който не е чел само „Винету“ и нещата се „оправят“. Когато обаче се изредят няколко некадърни, продажни и крадливи управленци един след друг, всичко отива на погибел, мили деца. На погибел…Заради това има твърде голяма вероятност да хванем първия самолет от „Терминал 2“ в някой близък във времето момент.

– Добре, а защо да го правим? Нали тук е нашата Родина… Аз харесвам България. Обичам България, тате…

– Защото, мили деца, всички обичаме България. Всички я харесваме. С изключение на царете й. Те възприемат нашата държава като държанка.

– Какво означава държанка, тате?

– Гнусна курва, която изпълнява всички сексуални желания на този, който и купува предмети – тук вече алтер егото ми забрави за родителския контрол и се раздаде на сто и десет процента, както обичат да казват футбалерите ни – Предметите са безсмислени, мили деца. Полетите с правителствени самолети и вертолети – също. Ако не са с цел да направиш нещо хубаво за държавата си.

– А как се казва този цар-пожарникар?

– Едно време имало един цар, който бил наречен от враговете на родината ни Кало- йоанис, Калоян, тъй като ги биел под път и над път като хала. Този цар се казва Кало-Баце Първи-дано-и-последен. Но не защото побеждава враговете на родината ни. Нито вътре в нея, нито външните. А защото е кален до ушите. С невидима кал.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...