Странен народ сме ние, българите…

Странен народ сме ние, българите… Имаме си свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, цели двама свети Георги Софийски, Паисий, Софроний, та ако щеш Иларион Макариополски, а кръщаваме Катедралния храм в центъра на столицата си на Александър Невски. Да, признателност към руснаците и император Александър II. Твърде сериозна при това…

Да беше си направил някой от тогавашните ни управници труда да прочете малко повече от първите два абзаца в главата за делата на Александър Невски в руската история. Може би щеше да разбере, че след бляскавите си победи над шведите и Тевтонския орден (когато е само на двадесетина години) при Нева и Чудското езеро, до края на живота си князът проява решителност само по време на заговорите срещу брат си Андрей и честите пътувания до столицата на Златната орда, за да предава собственоръчно събрания от сънародниците си васален данък…

Странен народ сме ние, българите… Имаме си Аспарух, Крум, Симеон, Самуил, Калоян, Иван Асен II, Ивайло ако щеш, а изграждаме (и което е по-лошото – десетилетия наред запазваме) паметник на армията на друга страна (вече несъществуваща) в центъра на столицата си. Да, в центъра й, на двеста-триста метра от гореспоменатия Катедрален храм…

Половин век след сияйното нахлуване на въпросните съветски войници на наша територия бабичките по селата още помнеха безчинствата на (наистина!!!) непобедимата Червена армия. Да беше си направил някой управляващ труда да премести и без това очевидно бездарното произведение на изкуството някъде. Където ще го виждат само хора, искащи да се запознаят с достиженията на комунистическото творчество…

Странен народ сме ние, българите… С готовност и мълчание откъснахме солидно парче от Южния, един от и без това малкото останали паркове в София, за да го предоставим на новия голям брат. Да си направи посолство. А не е като да нямаше къде да се помести, и то комфортно, екипът на Джеймс Пардю; Опа! Джордж Байърли; Опа! Джеймс Уорлик; Опа! Марси Райс. Марси Райс е името, което търсех…

Странен народ сме ние, българите… Имаме си 11 (24) май – безспорно най-значимата дата за нас в културен (а май и във всякакъв) план. Дата, на която отбелязваме приноса си към цивилизацията в най-чистия смисъл на тази безумно мръсна дума. Имаме си и 26 юли (811 година; битката при Върбишкия проход), 20 август (917 година; битката при Ахелой), 9 март (1230 година; битката при Клокотница), та ако щеш даже и 20 април (1876 година; Априлското въстание). Но не, ние ще празнуваме Националния си празник на деня, на който две империи, боричкащи се за преразпределение на влиянието си в Източна Европа, са сключили мирен договор, в който мимоходом е отбелязано, че вече не сме „рая”, а видиш ли, имаме автономия…

Странен народ сме ние, българите… Дадохме десетки хиляди жертви в двете Балкански и двете Световни войни, за да обединим териториите, на които живеем. Минахме през ада, но не успяхме да го направим.

Няколко десетилетия по-късно с готовност първи признахме независимостта на най-измислената страна, която се е раждала в Европа през ХХ век (през XXI се създаде една още по-измислена) и сега се чудим дали да се смеем или да плачем на домогванията на импотентните й управници до почти цялата ни история.

Странен народ сме ние, българите… На 19 февруари, почти винаги мразовит ден, оловносиво небе, свистящ леден вятър, ние смело се измъкваме от топлите си постели и рано-рано се запътваме към най-близкия паметник на един от най-великите ни сънародници в цялата история – Васил Иванов Кунчев – Левски, за да отбележим (а според не малка част от нас да „честваме“… Народе????) годишнината от гибелта му.

Да бяхме направили някакво кощунство, да кажеш „Ето, те са народ от нихилисти” и готово! Но ние не го правим. Ние просто (кой знае защо; заради смяната на Юлианския с Грегорианския календар? Едва ли… Все от 1916 година досега щяхме да се коригираме) изразяваме признателността си към Апостола на свободата един ден след датата, на която той е обесен – 6 февруари по стар, 18 февруари – по нов стил. Все мразовити дни с оловносиво небе, свистящ леден вятър…

Странен народ сме ние, българите… Ето, днес, точно в 12 часа ще завият сирените. Почти всички ние (защото сме родолюбци от класа) ще се изправим машинално на крака и ще си припомним подвига на друг бележит българин. Оня, който силно люби и мрази; оня, който изгоря бързо, за да свети ярко… Христо Ботьов.

Днес обаче е 2 юни. Последното сражение на Ботевата чета във Врачанския Балкан е на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава загива великият български революционер и още по-велик световен поет.

Странен народ сме ние, българите… Затова и се надявам в най-скоро време да дадем воля на странностите си и да преместим някои дати, някои имена и някои артефакти там, където им е мястото…