Автономия от свинските чИрва

severozapad karta

„Мъж от Монтана ще прави подписка за отделянето на Северозапада от България. Тя реално не е започнала, но се очаква това да стане скоро, защото идеята и целите са конкретни. Според инициаторът Борислав Каменов с отделянето си от България регионът на практика ще се отдели от корупцията и бедността. Още не е ясно дали ще се иска само автономия или трите области ще се присъединят към Румъния…“, пишат колегите от Зовнюз. Предполагам първоначалната реакция на всеки, особено на хората, които не познават особено добре ситуацията в Северозапада е от сорта на „бахти тъпнята!“.

Такава беше и моята преди няколко години. В продължение на доста време се прибирах в родния си край много рядко, за много кратко и отново хуквах да си върша задачите, та основната информация за случващото се там получавах от сухите статистики и най-вече от разговорите с близки и приятели. Да, знаех, че положението е тежко, но на кого ли пък му е леко?

Напоследък обаче ми се удава възможност да прекарвам повечко време в Северозапада и подобни настроения не предизвикват в мен нито недоумение, нито учудване, нито пък гняв. Да, цялата пушилка, която се вдигна покрай мнимата подписка на господин Каменов, е поредната лоша реклама за онова забравено парче от Родината, но какво пък? И без това преобладаващите настроения в останалата част на България са негативни, в огромната част от случаите абсолютно необосновани, но категорични.

Достатъчно е да се погледнат официалните данни за централните инвестиции в различните региони на България, за да ви стане ясно, че хомо северозападус може и да не е беден, оскотял или бежанец, защото е тъп, мързелив и некадърен. Не говоря за драматичните изследвания за най-бедния регион в ЕС. Те могат да бъдат оборени с едно „мързи ги, бедни са“ и толкова. Имам предвид инвестициите в инфраструктура, иновативни технологии, изобщо даването на държавни пари за всичко, което може да създаде благоприятни условия за развиване на бизнес среда. Ами, дисбалансът не само със столицата и традиционно обгрижваните региони покрай магистралите, но и със по-периферните райони е стряскаща.

А Северозападът не е като да няма дадености. Природни, стратегически, исторически, всякакви. Защо тогава никой не инвестира там ли? Много просто. През XXI век хората избягват да си вкарват парите в региони, дотолкова изоставени, че от точка А до точка Б може да се придвижиш само с хеликоптер, без да ти изпаднат пломбите? Само помислете какъв тласък на икономиката би дала възможността да развиваш бизнеса си в Северозапада и да се възползваш да изнасяш продукцията в ЕС през Дунав мост 2 или по самата речна артерия през пристанищата. Като сметнеш и ниските за средните нива на страната заплати, ниските наеми на помещения и по-облекчените транспортни разходи. Помислете и колко по-голяма икономическа стойност би имала държавна инвестиция дори само в качествен път, свързващ „магистрала“ Хемус с трите областни града и Видин мост 2. Това обаче е приоритет на всички политици само, докато минат изборите. После нещата си продължават постарому.

А „постарому“ значи следното. Населеното място, в което живеете не е като в йовковите и елинпелиновите времена. Независимо дали е окаяно селце или областен град в Северозапада. Няма попа, даскала и кмета. Има едни преплетени свински чИрва, които държат политиката, икономиката, обществения живот… Държат всичко. Да, в цялата страна ситуацията е подобна, но в Северозапада 90% е така. Сякаш там се извършва пилотния опит за налагане на подобен модел навсякъде.

Може да сте много добър в професията си, но, ако излезете на площада да изразите гражданска позиция срещу дадено беззаконие, още на следващия ден сте на улицата. Защото шефът ви е (или е пръв приятел) на кмета, които е обвързан със зависимости към „ония горе“, пък представителите на институциите, които могат да ви защитят по буквата на закона, няма да го направят, защото и те пазят „хляба си“.

Нямате особен избор къде да започнете работа, така че в крайна сметка силните по места могат да ви принудят да се водите на половин работен ден, но да бачкате здравата по дванайсет часа. И никой няма да ги спре. Никой няма да изпрати проверка, да отрази нарушение… Никой. Защото са навързани като свински чИрва. Могат да ви оберат, пребият, да се гаврят с вас. Ако са хора на свинските чИрва никой няма да ги докосне с пръст. Не говоря наизуст. Знам десетки, ако не и стотици подобни случаи.

Ако ли пък решите да правите законен бизнес и не сте свързани със свинските чИрва, няма да стане. Ще ви побъркат от проверки и ще ви доят под масата, докато ви откажат от желанието за живот, не от бизнеса.

Та, затова и вопъла за автономия. Защото хората в Северозапада хич не ядат доматите с колците и знаят, че подобен брутален неофеодализъм няма как да се осъществява без любезното съдействие на централната власт. Да, автономиите, независимостите, присъединяването към Сърбия, Румъния или Марс са пълни простотии и се опитах да го покажа още преди години в художествен стил. Това обаче не променя факта, че в Северозапада липсва държавност повече от във всеки друг регион. И това вече не се търпи. Когато издевателствата върху достойнството, личността, мечтите, желанието за нормален живот минат определена граница, се стига до лудост.

Дали не е добре всички да се отделим от централната власт и да оставим един анклав около жълтите павета, в който те да си командват и никой да не им обръща внимание? Защото в самата си същност никога не започналата какъвто и да било преход наша държава работи така. Докарва дадена част от обществото до лудост, маргинализира я, пропъжда можещите и непреклонните, а после я сочи с пръст като виновник за бедите. Хората в Северозапада не са виновни. Може да са отчаяни, търсещи сламка като удавници, но не са виновни, мързеливи или дебили. Те са жертва. Жертва на един тих, но огромен геноцид и на много незапознати със съдбата и настоящето на този край всичко може да се струва смешен плач, но не е. Плод на безкрайна умора на маТРиала е. И все някога нещо ще се счупи. С гръм и трясък…

 


Тази статия е публикувана в сайта Биволъ.


Книгите на Стоян Николов-Торлака "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Иваил цар" може да поръчате в нашия МАГАЗИН.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

a-5.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...