Посягате на биволите? Помислете пак!

Ако ме обвините в пристрастие при написването на този текст, ще имате пълно право. Пристрастен съм много и то не от една гледна точка. Пристрастен съм и към родния си Северозапад, и към дребния и среден бизнес, и към младите фермери, и към това инатливо, но благородно животно бивола… Пристрастен съм и към истината, така че не можете да очаквате нито задълбочен анализ, нито равно представяне на различните гледни точки. Би било лицемерно да ви го обещавам.

Наскоро ми попадна статия за млада българска фермерка, която има биволовъдна ферма в село в Северозападна България. Историята е до болка позната на всеки, който е имал досег с подобни начинания, а аз ги следя с жив интерес от десетилетия и не само защото подобни упорити хора ме вдъхновяват и ме карат да им стискам палци. Просто съм убеден, че селското стопанство може да даде доста добри доходи както на стотици хиляди българи, така и на страната като цяло, стига да има ясни и целенасочени държавни политики. Но, да се върнем към споменатата по-горе стопанка. Тя политики не прави и не иска да прави. Нейната работа е да става всяка сутрин още по тъмно, да рине обори, да води биволите на паша, да ги прибира дои, да им дава фураж, да се грижи за новородените… Дори и малко да познавате животновъдството, знаете, че работното време е седем дни в седмицата, ако имаш късмет от тъмно до тъмно, че и нощни смени се карат често.

 В началото биволарката тръгнала да развива бизнеса си съвсем сама, със собствени средства, но, когато нещата се поразраснали, се изкушила да кандидатства за европроект. Та, нали в крайна сметка това е смисълът на съществуването на тия пари, мамка му!? Макар и у нас и европроектите за нула време успяха да се покрият с дебел слой лоша слава. Както и да е. Нещата потръгнали, стадото се уголемявало и наедрявало, стопанката изпълнявала стриктно условията, уж всичко било наред. И така, докато дошло време да се вземат годишните плащания, които Държавен фонд „Земеделие“ дължи на всеки изряден реципиент. Именно тогава, в последния момент, се оказало, че документите не са баш изрядни и то защото фермерката е получила грешна и непълна информация.

Така или иначе обаче пари нямало да има. Това е положението. Става въпрос за няколко хиляди лева на годишна база, но най-вероятно се досещате, че тази жена не е от „земеделските производители“ с бентлитата, така че парите със сигурност са й нужни, особено на сравнително ранен етап от развитие на стопанството й. Как се стигна до ония с десетките и стотици хиляди декари, със стадата по хиляди глави ли? Много просто.

Сравнително дребните животновъди от години надигат глас, че мандрите не искат да изкупуват млякото им или им дават кощунствено занижени цени. Разбира се, това не отговаря на никакви пазарни механизми, камо ли на законовите регламентации за защита на конкуренцията, но си действа безотказно, защото големите финансови интереси надделяват в подобието ни на държава. Протестите на дребните и средни фермери обаче ясно бъркат в очите на ония от Държавен фонд „Земеделие“ и те използват всеки начин, за да вгорчат живота на дръзващите да се опълчат, подобно на биволарката от северозападното село.

Примерът, който ви давам е само един от стотици, сигурно и хиляди и е показателен как „работи“ система, сграбчена в хищната и некомпетентна ръка на чиновника. Навсякъде по света бюрокрацията се стреми да създава по-прости и ясни правила, за да може той да работи по-добре, да създава работни места и да вкарва данъци в хазната. У нас напротив – дори и в най-затънтените, бедни и обезлюдяващи региони предприемачът трябва да се съобразява с хиляди условности, да няма равен шанс да пласира продукцията си и, в крайна сметка, да избира дали да оцелява на ръба или да вдигне ръце, да изостави родното си място и да се влее в пазара на труда. В големия град или оня отвъд терминалите.

А от управниците може да се чака само едно – с гръмки приказки, измислени статистики и обещания да казват на черното бяло и най-безочливо да лъжат, че ще борят демографския срив, бедността и корупцията. Това се прави с дела, а не с празни думи. Младата жена, майка на три деца, не мисли да се предава. Като истински българин и северозападен човек тя е свикнала да е изоставена от всички институции, които се сещат за нас единствено, ако имат да свалят някоя кожа от гърбовете ни. Докога обаче ще оцелее сред хиените на пазара и зад бюрата? Един Господ знае, както би отвърнал всеки отчаян дотолкова, че да търси упование само в свръхестествени сили. Такива ще сме всички, докато не хванем съдбата в собствените си ръце. Тоест да нарамим сопите с биволски инат…


Тази статия е публикувана на сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-018.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...