Театърът на Великите сили: Българийо, „Хизбулла” ти кажи! България си мълчи…

След атентата в Бургас от 18 юли, когато автобус с израелски туристи бе взривен на летище „Сарафово” и загинаха 7 души, сред които българският шофьор Мустафа Кисьов и самият терорист, България изведнъж стана изключително важен партньор на „големите”. Американското, израелското и британското правителства се надпреварват да канят родни официални лица и да гостуват у нас. Дали съпричастността към получилата първи ъперкът от световния тероризъм България е основната причина или това е само поводът?

Буквално минути след взрива в следобеда на 18 юли, по времето, по което почти всички български медии гузно мълчаха, защото нямаха никаква достоверна информация за случилото се, Израел излезе с ясна и категорична позиция: атентатът на българска територия е насочен срещу израелските туристи и е дело на свързаната с Иран ислямистка организация „Хизбулла”.

Реакцията на официален Тел Авив първоначално не смути никого. Така или иначе шокът от терористичния акт беше достатъчно силен. След като преминаха първите часове и стана ясно с какви факти разполагат разследващите обаче, на преден план се появиха някои въпроси.

Как Израел разбра толкова бързо какво се е случило и, най-важното, кой е виновникът? Има ли някаква логика в първоначалната реакция на правителството на страната, по презумпция пълна с болка и скръб по жертвите, да се споменава не само организацията предполагаем извършител, но и с коя страна се подозира, че е свързана? И последно, ако Израел обвинява „Хизбулла”, че е очаквал техен терористичен акт, защо не са взети мерки за предотвратяването му?

Само няколко дни след зловещия атентат в България пристигна министърът на туризма на Израел Стас Месежников, който, между уверенията за подкрепа на страната си към нашата и гарантиран интерес на туристите от близкоизточната държава към родните дестинации, подхвърли и едно внушение. България трябвало да обяви, че виновник за атентата от 18 юли е „Хизбулла”. Без каквито и да било реални доказателства, без да се знае дори самоличността на взривилия се терорист…

По същото време течаха и други дипломатически атаки на Израел. Външният министър Авигдор Либерман настоятелно, но безсрезултатно се опита да убеди външните министри на Европейския съюз, които заседаваха в Брюксел, че трябва най-после да признаят „Хизбулла” за терористична организация. В свое дефиле по най-рейтинговите политически предавания на американските телевизии СВС и Fox News пък премиерът Бенямин Нетаняху заяви категорично, че виновни за атентата в Бургас са именно „Хизбулла” и Иран.

Шеметната дипломатическа и политическа игра беше жадно подхваната и от двамата претенденти за президентския стол във Вашингтон Барак Обама и Мит Ромни. Всеки от тях обяви, че разпознава „Хизбулла” и Иран като организатори на пъкленото дело. Двамата предложиха различни мерки за реакция в конкретната ситуация. Никой обаче не изключи изпитаното, но все по-яростно критикувано средство за консолидиране на американската нация – нападателната война.

Ето, че у нас пристигна и съветникът на настоящия американски президент за борбата с тероризма Джон Бренън, който се срещна с премиера. Отново акт, който може да се тълкува и като подкрепа за страната ни в трудния момент, и като опит нашите официални власти да бъдат „склонени” да обявят, че са съгласни с официалната позиция на съюзниците си от НАТО.

Учудващо или не, официалните власти в България обаче отказаха (дипломатично, разбира се) да заемат категорична позиция преди края на разследването. Изключително достойно поведение на страна, подложена на дипломатически внушения да вземе „правилната” страна. Отново учудващо или не, след посещението си у нас Джон Бренън излетя направо за Израел.

Дипломатическите визити продължиха. В края на месец юли пък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев замина за Израел, където се срещна с президентът на страната Шимон Перез и колегата си Стас Месежников. Официалният повод за визитата беше обсъждане на мерките срещу евентуален отлив на израелските туристи в България. Едва ли обаче страната домакин е пропуснала да засегне темата за „Хизбулла”, която разисква при абсолютно всеки повод в последните седмици.

Малко преди това президентът на България Росен Плевнелиев посети Лондон, където беше гост на официалната церемония по откриването на ХХХ Летни олимпийски игри и се срещна с кралица Елизабет II, престолонаследникът Чарлс, принцовете Хари и Уилям, както и с други официални лица.

Днес министър-председателят на България Бойко Борисов пристигна на официално посещение в британската столица. Целта на визитата е да се обсъдят съвместни мерки за борба срещу тероризма, сътрудничество в областта на сигурността и специалните служби и съвместното участие на двете страни в енергийни проекти. Разбира се, премиерът няма да пропусне да се срещне и със спортистите ни, участващи в Олимпиадата.

Борисов беше посрещнат от британския си колега като „приятел”, всички въпроси бяха обсъдени, като страната ни получи уверение, че има подкрепата на Великобритания по ключовите теми. Учудващо, защото едва ли е нужно да си припомняме, че именно островната държава е сред най-яростните ни критици още от преди да се присъединим към Европейския съюз, като тази линия на поведение продължава и до момента.

На какво ли се дължи промяната? Дали на изказването на Дейвид Камерън, че Великобритания има достоверна информация, доказваща, че „Хизбулла” и Иран стоят зад атентата в Бургас от 18 юли и необходимостта България най-после да „кандиса” да подкрепи едно такова твърдение?

Българският премиер Бойко Борисов изненада приятно с моменталната си реакция. Дипломатично, с такт и неоспорими доводи, той заяви, че страната ни все още не разполага с информация, уличаваща когото и да било, и помоли Дейвид Камерън да ни предостави такава, ако я има. Министър-председателят обясни застоя в разследването с липсата на данни за терориста – самоубиец в полицейските масиви по целия свят, макар и вече да разполагаме с ДНК-то, пръстовите му отпечатъци и съвсем достоверен негов фоторобот.

Няма съмнение, че официалната позиция на България по случая с терористичния акт в Бургас е достойна за уважение. По-точно, единствената достойна за уважение. Хвърлянето на тежки и прибързани обвинения не е непознато в теорията  и практиката на политиката в Близкия изток. Без да се връщаме безкрайния конфликт между араби и евреи, е достатъчно да си припомним мнимото химическо оръжие, в разполагането с което САЩ, Израел и Великобритания обвиниха Саддам Хюсеин като извинение, за да го нападнат. В момента Саддам е покойник, Ирак е барутен погреб, а химическо оръжие така и не бе открито.

Нека го кажем ясно и точно, подобно на Бойко Борисов: Който има доказателства за вината на „Хизбулла”, да ги сложи на масата. Едва тогава може да се търси и евентуална „иранска връзка”. Близо две десетилетия след разпадането на Съветския съюз номерата на САЩ и съюзниците им с посочването на виновник и нападението му без много доказване и колебания вършеха работа.

Сега обаче това време е безвъзвратно отминало. На целия свят му е ясно, че големите играчи имат нужда от нова война и този път твърде вероятният потърпевш ще е Иран. Сега обаче геополитическата обстановка няма нищо общо с тази преди 6, да не говорим преди 20 години. Светът вече не посочва „лоши” на доверие към световния жандарм. Искаме доказателства.

България трябва да продължава да не взема страна преди да се появят неоспорими доказателства. Не „подобен атентат е подготвян в Кипър”, а истински доказателства. Такива, за които кой да е съд би обявил за виновен поне човек, камо ли държава.

В момента нашата позиция е твърде важна и това си личи от ухажването, на което сме подложени. Все пак атентатът е станал у нас. Без ние да посочим виновник, нещата са далеч по-сложни.

Време е обаче да покажем, че отново сме суверенни и сме избягали от залитанията през втората половина на ХХ и първото десетилетие на XXI век. Няма да обслужваме ничии интереси, преди обстоятелствата да се изяснят. А когато се намери виновникът, „Хизбулла”, Иран или третата луна на Сатурн, ще се борим той да получи заслуженото с всички сили.

Дано и правителството да продължава тази достойна политика. Това е единственият начин да ни уважават и да играем някаква роля на международната сцена. Макар и невинаги толкова ключова, колкото в момента, но все пак роля.

P.S. Някой би казал, че ако наистина се подготвя война срещу Иран, повод винаги ще се намери. Може и така да е. Ние не можем да предотвратим подобно нещо. Можем обаче да се държим с достойнство и да не се страхуваме да търсим и казваме истината.

Стоян Николов-Торлака