Решете истинските проблеми с дискриминацията, господа експерти по толерантност!

„Ако знаехте какъв благодатен край е нашата страна! А я тъпчат, измъчват – подхвана той с неволно движение на ръката и лицето му потъмня, – всичко ни отнеха, всичко – църквите ни, правата ни земите ни; като стадо ни гонят мръсните турци, колят ни”

Българинът Дмитрий Никанорович Инсаров разказва за положението на родината си, „В навечерито”, Иван Сергеевич Тургенев, 1859 година.

През последните дни се разгоря поредният скандал в българското политическо пространство. Комисията за защита от дискриминация обяви някои текстове в учебниците в българските средни училища за дискриминационни. Екпертите по толерантност констатират, че въпросните цитати от творби не отговарят на съвременните критерии за равнопоставеност на етнически, религиозен и полов принцип. Ботев също беше намесен. Говорил за „турци”, а имал предвид „османлии”.

Едва ли ще учудя някого, ако споделя мнението си, че ние, българите, сами сме си виновни за всички проблеми, които имаме с политическата си класа и държавната си администрация. Докато плащаме на безумно много чиновници, за да вършат безумно малко работа, ще сме принудени от време на време да защитаваме националните си символи от скудоумни им посегателства, имащи една единствена цел – да отчитат дейност.

Освен Ботев бяха замесени още няколко меко казано смешни примера. В учебника децата трябвало да познаят думата „негър” под рисунката на облечено (и изглеждащо) по традиционен африкански начин дете. Това, видите ли, било обидно. Първо, за разлика от американците, ние нямаме никакъв комплекс, свързан с думата „негър”. Тя е напълно естествена. Доказва го и наименованието на една от основните раси – негроидната. Така, че след като не сме имали роби и не сме получавали облаги от това, не ни замесвайте и в поемането на срама от поведението на предците на други народи.

Също било обидно, че Манго лови риба. Внушавало се, че ромите са бедни и се препитават по примитивни начини. Какво да кажем тогава ние, горките българи, за Елин Пелин, който изглежда е национален нихилист, щом създава образа на невъобразимия тарикат Андрешко? Или за Алеко и Бай Ганьо? Забранете ги, господа от Комисията за дискриминация, аз се чувствам обиден, че авторите внушават, че българите сме мизерници, простаци, нахалници и изобщо събирателен образ на негативното поведение.

Споровете и по социални мрежи, и по медии както винаги се изопачиха за нула време и основната тема остана някак встрани. А тя би трябвало да бъде продължение на онази от преди няколко месеца – за включването на правителствата на царя, Станишев и ГЕРБ в учебниците.

След като радиа, телевизии, вестници и онлайн медии масово говорят това, което му изнася на някого от властимащите, сега изглежда е ред да се сложи ръка и на учебниците като мощно средство за формиране на общественото мнение. И то дори много по-ефективно от медиите. Защото един зрял човек с формирано мнение не би се поддал на каквито и да било манипулации от екрана, а децата приемат като чиста монета това, което пише в учебниците им. А ако пише правилните неща, усилията ще се отблагодарят многократно, защото тези деца след някоя и друга година ще се превърнат в електорат.

Нима трябва да станем безполови, безнародни, безпристрастни, бездарни и в крайна сметка безразлични, за да се уважаваме помежду си? Не мисля. Мисля, че подобни комисии и организации слагат фокуса върху изкуствено създадени и старателно раздухани проблеми, за да отвличат вниманието ни от решаването на големите въпроси на етническото разбирателство. Тези как да се уважаваме, възприемаме, познаваме, работим, живеем, развиваме се и в крайна сметка умираме заедно. Със съзнанието, че сме и винаги ще останем различни, но това не е повод да се мразим, а напротив – да си помагаме да запазим характерните си черти, да се интересуваме от тях и да ги опознаваме.

Иначе няма нищо страшно в това, че някой нарича Ботев дискриминатор. Той наистина е дискриминатор, макар и не в смисъла ала „посочи го с пръст”, който се влага сега в това понятие. Та той сам се определя като човек, който силно люби и мрази… Той е и невероятен поет, което също означава, че дискриминира. Дискриминира вечното от преходното, значимото от злободневното, истинското от лъжовното. А от Комисията отказват да дискриминират точно тези неща…

А това, че не в „На прощаване” Ботев твърди, че турчин, а не османлия беснее край бащиното му огнище, си е негово право. Авторът носи и позитивите, и негативите на произведенията си. При него обаче негативи май могат да се намерят само по нелеп изкуствен начин, на какъвто сме свидетели. Ако някой ученик не знае, че авторът не визира бедния мюсюлманин, който ниже тютюн в Доспат, а разпасания дерибей, вилнеещ с позволението или поне с благосклонния неуталитет на Османското правителство, това си е негов проблем. На ученика имам предвид.

Ако той не е наясно, че борбата, словесна и физическа, на Ботев е насочена срещу произвола на властите, а не срещу обикновения турчин, значи трябва да повтаря съответния клас, докато научи поне основните истини в историята на българското освобождение…

Това важи и за господата членове на Комисията по дискриминация. Изглежда няма да да им навреди да се върнат в класната стая за малко, преди да раздават авторитетни мнения, които по стар свои обичай се опитват да пробутат под сурдинка. Там биха могли да научат имената и на други евентуални „жертви” на своя антидиаскриминационен марш.

Сред тях са и тези на други чужденци, освен цитирания в началото Тургенев. Така че членовете на Комисията ще могат да се обърнат към партньорски организации, да отчетат международно сътрудничество и да получат някой бонус в края на годината. Господа членове на Комисията по дискриминация, обадете се на вашите американски колеги и им препоръчайте да класифицират писанията на сънародниците си Джънуериъс Макгахан, Юджийн Скайлър и Джордж Уошбърн, защото те пресъздават зверствата на османските власти и башибозука при потушаването на Априлското въстание. Следователно създават негативен имидж на турците.

Пишете и на французите. Витор Юго може и да е объркал, че Батак е в Сърбия, но така е насолил изостаналото, жестоко и злобно от безсилие османско правителство за зверствата му, че е прекрачил всички антидискриминационни норми. Ако го четат всички французи ще си създадат мнение, че турците са безжалостни изверги.

Никой обаче няма да ви обърне внимание, ако се захванете да сигнализирате за подобни „нарушения”. Защото авторите от XIX век са творили в духа на времето си. И не е наша работа да им се месим. Така, че си седнете на задниците (това не е дискриминация; всички имаме задници) и вършете някаква смислена работа.

А такава има много. Същите български турци, чието добро име уж защитавате от посегателствата на Ботев, на много места са обект на жестока дискриминация. Както заради етноса си, така и заради политически пристрастия (тип опит за цепене от сарайския колектив), а и заради разминавания в позицията с местния големец. Дерибеи има и сега и е достатъчно да проявите съвсем слаб интерес, за да разберете кои са те.

Българите също са дискриминирани, унижавани, ограбвани и физически малтретирани заради етноса си. Да не би ромите от плевенското село Мечка, които са разбивали всяка една българска къща в него по няколко да не действат на етнически принцип? Правят го: влизат само в българските имоти. За дискриминацията спрямо циганите да не говорим. Държавата от години си измива очите с някакви високопарни фрази и раздаване на пари на организации, които уж помагат за интеграцията им, а те стават все по-откъснати, необразовани и бедни.

Така, че имате много по-важни неща за вършене, господа от Комисията по защита от дискриминацията. И моите уважения към новия шеф на институцията Ана Страшимирова, но не може да посрещаш първия голям скандал, свързан с повереното ти ведомство, с отговори, че не знаеш кой е качил текста на сайта и не знаеш защо той не е подложен на обществено обсъждане. Надявам се поне да знаете, че в момента сайтът на Комисията по защита на дискриминацията изобщо не работи, госпожо Страшимирова.

Стоян Николов-Торлака