Скрижалите на П‘ефский

peevski

Сексът с животни е извращение според общоприетото схващане. Ако хипотетично допуснем, че си шестнадесетгодишен пастир на лами в Андите, гениталиите ти се бунтуват като Манко Инка Юпанки и не виждаш ни един homo sapiens по шест месеца в годината, може би гледната точка би се променила. Поне веднъж на седмица-две.

Канибализмът също е извращение според общоприетото схващане. В случай, че ти се наложи да изкараш 872 дена блокиран в Ленинград, има вероятност да подходиш към ситуацията по различен начин. Веднъж или два пъти, може и повече. С всичко се свиква.

Налагането на уж миролюбива религия чрез покръстване/помюсюлманчване с огън и меч също е извращение, но иди го обяснявай на кръстоносните и хашишински „мозъци“. Току-виж си променил мнението си… Я чрез конфирмация, я чрез сюнет.

Това обаче Делян Пеевски да внася законопроект за свободни и прозрачни медии без фалшиви новини не е извращение. Не е и некрофилия, не е и педофилия, не е и православен комунист дори. Това е ново ниво, нов левъл на #kletamajkabalgariq.

Нима все още има някой, който да не схваща, че шеф на ДАНС, спасител от вторичното ограбване на КТБ и ковач на медийни закони са само трасиращи патрони? Че самата личност на успелия млад мъж е използвана от ония, дето командват от сянката, точно по такъв начин – да провокира това, с което разполагаме като гражданско общество и да отнема съществена част от енергията му? Машината е отлично смазана и резултатът е налице.

Само за няколко години рефлексът на споменатото вече гражданско общество закърня дотолкова, че приемането на закона за вторичното ограбване не предизвика никаква или почти никаква реакция. Ако изключим няколко писания в социалните мрежи. Също толкова ни стресна и деятелността относно свободата на медиите на превърналия се в символ на бездържавността жител на хотел „Берлин“.

Търпим. Просто си кротуваме и чакаме новото извращение. Направо си бие на Стокхолмски синдром. Справедливото гражданско недоволство срещу това вълкът да бъде пуснат в кошарата, за да пази агнетата, го няма. Накъде се е покрило. Пред Народното събрание няма хора с камъни и дръвье. Просто ги няма. А би трябвало… Ама какво ли знаем ние…

Да, доказали сме, най-вече през последните седем или осем десетилетия, че всичко можем да понесем. Бурите минават и си заминават. Е, отнасят по някое листо, но дървото си стои. Само се поклаща насам-натам. Най-много да се откърши някой клон. Но вегетацията ще си продължи, какво пък толкова?

Стига глупости! Изборът е цивилизационен. Ако Делян Пеевски може да управлява силовите структури, макар и за ден-два, ако той внася законопроекти за финансовата и медийната стабилност, в какво подобие на държава приемаме да живеем? Тоест, да битуваме.

Щом сме страната с най-стремителния спад на свободата на словото в целия Европейски съюз, щом в същия този Европейски съюз имаме най-ниската покупателна способност и никакви шансове да влезем в Шенген, за какво говорим? А терминалите? Демографската криза? Обезлюдяването на цели региони? Маргинализирането? Работещите бедни? Бентлитата?

Пеевщината е повсеместна, дами и господа. И не се дължи на нищо друго, освен на липсата на читав лустрационен закон. Докато нямаме такъв и не го вкараме в Народното събрание с камъни и дръвье, все така ще си я караме. Независимо дали е Петър Делян или Делян Пеевски.

Започнахме с инките, нека и завършим с тях. През 1536-а Манку Капак вдига въстание срещу конкистадорите. Воините му се бият храбро, но испанските завоеватели успяват да наложат волята си. Вече е прекалено късно. Летаргията е пуснала корени достатъчно дълбоко, пък и враговете са се вкоренили още по-здраво.

Та, изборът е цивилизационен. Ако не спрем законотворчеството на Делян Пеевски и на тия около и над него… ама не с бой в гърдите по социалните медии…, ни чака съдбата на България при Петър Делян или на Инкската империя след Манку Капак. Кое не разбрахте?


Текстът е публикуван на сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-013.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...