Водата дойде!

wodata spria

Да си представим една хипотетична ситуация. Казвате се примерно Георге Григуреску и сте горд глава на четиричленно семейство от Плоещ. Работите в нефтените рафинерии, изкарвате по някоя и друга лея и в началото на годината, когато всички са се охарчили хубаво покрай празниците, домашните ви изведнъж се сещат да ви пробиват главата с досадни въпроси къде ще си изкарате пролетната почивка. Това вече съвсем не е хипотетична ситуация, освен безспорните си достойнства подопечните на всеки един глава на семейство имат необяснимата способност да избират най-неподходящите моменти, за да подхващат определени теми.

Вие в Париж или Рим не можете да ги заведете, защото леите са ви кът, но внезапно си спомняте, че колегата ви Дан Йонеску се е хвалил на всеослушание, че миналото лято водил семейството си за един уикенд в една от старите столици на България. И там имало крепости, ама няма и триста километра, къде ти по-близо от Трансилвания с нейните чукари и дракуловски замъци.

И го решавате на момента, та съобщавате на домочадието, че в началото на март месец, тъкмо пролет да пукне, ще запалите дачията и право във Велико Търново. Не знаете точно къде са ударенията, но налучквате все някак. И в интернет снимките не са лоши. Какво пък, тъкмо по пътя ще видите и Дунав, децата много ще се зарадват.

После се опъвате на дивана с твърдото намерение да използвате последния си ден отпуск, за да се преборите с постколедно-новогодишния махмурлук посредством консумация на неимоверно количество телевизионни предавания и мамалига с пръжки.

Времето си върви, но домашните ви не пропускат честичко развълнувано да ви подсещат за екскурзията. Първата в живота им зад граница. Няма как, тайничко отделяте леи в един дебел, прашасал том с избрани съчинения на Николае Чаушеску

Неусетно февруари преполовява и вие започвате да разглеждате хотели. Има доста, това е хубаво. Някои са големи, напомнят ви за екскурзията до Брянск през развития соц, други – съвсем прилични и уютно изглеждащи, трети са си доста сносни къщи за гости, в които едно семейство може да се разположи удобно. Вие обаче не сте претенциозни, важното е да си изкарате хубаво.

Цените също не са непоносими, макар и да има такива предложения, от които главата ви боли повече от коледно-новогодишното пиянстване и преяждане. Избирате напосоки и се обаждате, но се оказва, че няма свободни места. Звъните пак и пак докато, на десетия път, една любезна и отлично говореща английски рецепционистка, ви обяснява учтиво, че точно през този уикенд България отбелязва Националния си празник и във Велико Търново се организират големи тържества, та няма да намерите и едно, не четири свободни места.

Отчаян и притиснат от разочарованите погледи на семейните членове, вие я питате дали може да запазите апартамент за следващия уикенд. Тя ви отговаря положително и вие се ощастливявате, макар и да знаете, че ще ви е много трудно да смените почивните си дни с колегата си Дан Йонеску, защото той е злобна гад и иска да е единственият от колектива ви, посетил Велико Търново. Все пак ще се справите някак, знаете, че сваля счетоводителката Катя Гърмуяни, така че само една заплаха, че ще кажете на жена му, би била достатъчна. Всичко май се нарежда по план.

Пътуването е сравнително приятно, ако изключим безкрайните подготовки на куфари, връщане, тръгване, разправии по „Дунав мост“… Все пак всичко минава бързо и сравнително търпимо. Дори не сте успял да се уморите от шофирането, когато пътят се залисва из едни скални отвеси, следвайки поречието на река, за която сте прочел, че се казва Янтра (пак се справяте криво-ляво с ударението, когато произнасяте името пред жена си и децата си, за да демонстрирате какво знае чичо Гугъл) и изведнъж пред вас се показват сурови хълмове, отрупани с живописни къщурки. Намалявате скоростта и всички в дачията ахвате на глас. Не, такава красота не сте виждали, не се преструвайте!

Джипиесът ви помага след известно лутане да намерите хотела си, сваляте хилядите раници, сакове и куфари, в които вие собствено сте отредил място за два чифта боксерки, още два чифта хавлиени чорапи, една риза, един пуловер и една тениска, защото сте видял, че в Търново ще е слънчево и с високи температури този уикенд.

На рецепцията ви посрещат любезно (подозирате, че е същото момиче с добрия английски; няма откъде да знаете, че тя кара 24-часови смени, после почива 24-часа, през които е на лекции, после пак застъпва на работа), дават ви ключа от апартамента ви, след което ви пожелават приятен ден и ви показват накъде е стаята ви.

Вие намятате пак всевъзможните багажи на гърба си и влизате в апартамента с въздишка. Нищо особено, но уютно. Искате просто да си вземете душ и да се излегнете за двайсетина минути, станал сте по тъмно, но това е без значение за съекскурзиантите. Те нямат търпение да се разхождат. Вдигате рамене и тръгвате след тях.

Наистина има какво да се види. Така се захласвате по тия баири, крепости, сокаци и калдъръми до късен следобед, че чак забравяте, че краката ви вече са се подбили и сте огладнели като вълци. Сядате в първото заведение  и започвате трескаво да разглеждате менюто но, когато си поръчвате да ви донесат една бира, за да се разхладите докато изберете, сервитьорката любезно ви отговаря, че няма как да ви донесе бира, освен в шепи, защото нямат вода и барманът не може да измие халбите.

Има чувство за хумор, ще й простите, затова поръчвате пържени картофки, малките много ги обичат. Няма как, няма вода, няма кухня, няма чинии, няма нищо. А защо ли работят изобщо тогава. Чакат водата да дойде всеки момент, но не се знае точно кога. Изпраща ви с усмивка, но вие сте бесни, уморени  и гладни, та се скарвате на домочадието и го натирвате към хотела.

Единственото, което искате, е да си вземете душ и да се затворите с благоверната в спалнята, защото ви се ще да си припомните бурната младост. Рецепционистката ви посреща все така усмихната, макар очите й да са тъжни като на крава, чието теле отвеждат към кланицата.

След първоначалната суматоха  в антрето, все пак успявате пръв да се доберете до банята. Предусещате какво облекчение ще ви донесе един хладен душ и завъртате кранчето. Нищо. Завъртате го пак. Пак нищо. Завъртате и другото, а и тия на мивката. Нищичко и половина.

Трескаво се обличате и слизате на рецепцията.

–          Да, господине, за съжаление няма вода. Целият град няма.

–          А кога ще има? – сърце не ви дава да нарушите добрия тон.

–          Няма информация за това.

–          Няма информация!? – щете или не щете, повишавате глас.

–          Да, няма. Нито на сайта им, нито си вдигат телефоните.

Не сте на сафари в Централна Африка, но пък може да сте трийсет румънски, канадски, китайски или шведски туристи. И повече може да сте.

Може и да сте нормални граждани на Велико Търново, които искат да изкъпят децата си, себе си или да излязат на заведение и да се позабавляват през почивните си дни. За ВиК „Йовковци“ това няма значение. Е, спокойно, кметът ще осигури водоноски, за да ви спаси от бедствието.

Та, ако сте туристи и не сте имали шанса на Дан Йонеску да попаднете тук в правилния момент, ще се върнете ли повторно? А, ако сте граждани и искате да получавате това, за което би трябвало да служат данъците ви, ще сте мотивирани ли? В град, който до голяма степен се издържа от туризъм, в град с претенциите за един от най-добрите за живеене в България, в град, който искаше да става европейска столица на културата…

И сега един два любопитни факти:

Проектът за така наречения „Воден цикъл 2“ на Велико Търново е на стойност 39 333 157 и беше стартиран през 2014 година. Знаем гръмките приказки за светло бъдеще, така добре школувани при всички кадри на развития комунизъм. Всичко щеше да е по мед и масло, лентички се режат, животът е песен. Какво се получава в крайна сметка?

С две думи – усвояване на средства. Четири години по-късно целият град и прилежащите му селища ординарно остават на сухо. През XXI век, в областен град , туристически и университетски център в държава, членка на Европейския съюз.

И не, ситуацията съвсем не е хипотетична. Георге Григуреску съвсем не е един, а населението на Търново и студентстващите в старата столица не са ефимерия. Те са реални граждани с права и задължения. Права. Не в комунално робство!


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

plamen-bardarski-katalunia.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...