Честит рожден ден, чичо Чък Норис!

lafka

Днес сутринта си говорихме с един приятел, с когото снощи изконсумирахме известно количество спиртни напитки. Е, не колкото обикновено, виждаме се през месец-два и не се раздаваме на сто и десет процента, но пък за сметка на това достатъчно, за да се докараме до ниво на откровения.

Та, наприказвахме си кой какво, как, защо, пийнахме. Сутринта се чухме, за да преброим оцелелите. Имаше такива. Два броя, съвсем прилично. Когато се върнете от битка със спирта толкова на брой, колкото сте влезли в сражението, значи всичко е наред.

Думата ми обаче е за друго. В сутрешното ни прослушване стигнахме до единодушния извод, че Чък Норис, македонската „нация“ и комунало-социалистите не могат да бъдат победени.

Първо си говорихме за чичо Чък и за неговите суперсили. Между другото, миналата седмица навърши 78 години, да е жив и здрав, поне още толкова. Знаете вицовете. Чък Норис се разширява по-бързо от Вселената, Чък Норис е единственият, който може да убеди баба си, че не е гладен, Чък Норис може да завърта кранчето на мивката, а струята да се усилва. Такива глупости, колкото да си правим вятър на устата.

Разбира се, че не пропуснахме и югозападните съседи. Не ми се ще да влизам в подробности, но горе-долу иде реч за Македония на три океана, Александър Велики от Пела и пряката му родствена връзка с Георге Иванов президентО, разпространението на елинизма и шестнадесетата заплата, българо-албано-гръцко-сръбско-турско-румънските дипломатическите отношения… Такива неща с не особено трезв ум.

Когато затворих телефона и излязох да направя кратка разходка обаче, умът ми се отрезви до кристализация. Знаете, катарзисът е дело лично, оставете господин Станишев какви ги говори за Шиши.

Магазин за дрехи втора употреба, внос от Германия. Тото. Заложна къща. Аптека. Лаффффка. Магазин за дрехи втора употреба, внос от Италия. Тото. Заложна къща. Аптека. Лаффффка. Магазин за дрехи втора употреба, внос от Англия. Тото. Заложна къща. Аптека. Лаффффка.

Две преждевременно състарени лели седят на пейка и си говорят в мрачната утрин. Едната обяснява с неприкрита гордост как дъщеря й била родила второ дете, момиченце, и с мъжа й, Анри, си били купили къща в Кънектикът. Млад човек на средна възраст, на прага на кризата й, тоест, приблизително на моите години, се е облегнал на тезгяха на една от въпросните лаффффки и жули с монета от пет стотинки по билетчетата. Пред него има десетина талончета поне. Половината са олющени като якето му от изкуствена кожа, другите чакат късмета си. И той чака късмета си, ама, като чух как цъка с език, когато вече съм го подминал, явно няма да е и в това картонче мечтаното тотомилионерстване.

Някакво бездомно куче се спусна отнякъде, та ми разсея мислите. Беше достатъчно да изтопуркам с планинските си обувки, които нося зиме вече четвърта година, за да подвие опашка и да заскимти в неизвестна посока. Тъкмо да мина десетина безгрижни метра и някой си с черен джип прелетя през кръстовището на червено, почти отнасяйки млада жена, чийто издут корем съвсем нямаше как да объркам с бирено шкембе.

Свърнах по уличката. Спънах се за сигурно стотен път в онази плочка. Сега с десния крак, на късмет ще да е, прошепна ми суеверието. Разбира се, целият тротоар е обсипан с подобни плочки но, когато се спънеш от една, после внимаваш, та нямаше повече инциденти, докато стигна до магазина.

Беше малко преди обед и имаше опашка. Кренвирши, ама четиристотин грама. Не иска торбичка, щом струвала десет стотинки. Два килограма картофи. Е, хубаво, два килограма и триста са, толкова си била сложила в плика, не ги била премерила на кантара, но щяла да се върне да доплати, щото нямала в себе си. Хлябът е от осемдесет стотинки. Възрастният господин няма да взема от този, оня е шестдесет стотинки, от него ще е, жена му работила четиридесет и три години като счетоводителка, но щяла да взема пенсия след три дена.

Когато най-после ми дойде редът, взех една бутилка ракия, кутия цигари. Какво му остава на човек? Тръгнах по улицата с мрачни мисли и тежки крачки. Оня беше  улучил от картончетата, та се похвали на продавачката в Лаффффката. Десет лева. Не е като на Гошка, ама все е нещо, изкарал е късмет.

Метнах шишето в камерата и се скарах на домашните. Не помня за какво, но си намерих. Как да не си намериш? Така се случва в комунало-социализма. А Чък Норис не се е целувал с Леонид Брежнев, нито е давал Македония на Югославия. Чък Норис не е нито Тодор Живков, нито Георги Димитров. Не заради друго, само ей така, като любопитен факт.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...