Силата на избора

boian petrov

Бях на шестнайсет, когато ме изхвърлиха по най-позорния начин от едно туристическо дружество, от което бях част. Впрочем, единствената организация, в която някога съм членувал, но това е друга тема.

Разчленуваха ме след другарски съд, защото се качих от хижа „Пирин“ до едноименния връх тайно, без никаква подходяща подготовка и екипировка в една зловеща снежна буря, издебвайки хижаря и ръководителите на групата. Тръгнах преди да се съмне, така се прави в планината. Нямаше джиесеми, пък камо ли смартфони, какво да кажем за обхват.

Поех по тъмно, прибрах се по тъмно. Месеци наред не усещах последните фаланги на пръстите си. И на ръцете, и на краката. Никога не съм измръзвал така, макар и други зимни преходи да съм правил. За който не знае – боли те всичко. Макар и да не го усещаш, те боли. Докосваш нагорещен котлон с върховете на пръстите си и… нищо. Няма. Все едно си хванал карти и играеш сантасе.

Такова овикване не съм преживявал през живота си. И от ръководителите на групата, и от хижаря. Да, първо ми завряха в лицето огромно канче горещ чай и препълнена купа постен боб, приготвен с планински билки, изчакаха ме да се нахраня, но после ми е*аха бойната слава. И бяха прави. Но и аз бях прав.

Адреналинът не прощава. Тъй като завинаги се отказах от дружествата, станах единак. Два пъти „Ком – Емине“, Родопи, Рила, Пирин, Странджа, загубвания, намирания, дъжд, вятър, вълци, мечки, гръмотевици, търсещи земята под краката ти, раница петдесет и шест килограма, сняг през август, двайсет и два градуса през януари, видял съм това и онова.

Видял съм и гръмкия си провал, когато тръгнах от Връшка чука за Емине (защото Стара планина не започва от Ком, а от Връшка чука), като шляпах по трийсетина и нагоре километра в сръбската полоса всеки ден, а за вода правех по 900 метра денивелация. Всеки ден. Надолу толкова и нагоре толкова. И когато на хижа „Добрила“ в Централен Балкан ме държа дъжд и мъгла три дни, преди полупиян да наведа глава и със сълзи на очи да се смъкна със Сопотския лифт.

Знам и какво е да ти остават двеста метра до върха, но да се облегнеш на треперещите си колене, за да са ти нужни няколко минути, за да си вземеш дъх, Всичко знам но, всъщност, нищичко не знам.

Това, за което ви говоря, е смешно. Толкова смешно, че чак все едно бай ви Ганя се бие в гърдите. Аз си изоставих мечтата да видя висините и станах един посредствен баирбудала, който води децата си на пикници тук и там. Тия водопади, онова смешно връхче, дето можеш да го качиш на подскоци с един крак, хижата, в която ще набиваш кебапчета, кюфтета и ще гледаш суровите красоти на планината след някакъв пиклив три, най-много четири часов преход. Мога да измисля хиляди оправдания. Жената. Децата. Кариерата. Парите. Но няма да го направя. Истината е друга.

Аз не съм толкова дързък, колкото Боян Петров. И тогава, когато стоях на Вихрен в оная снежна буря посред зима, не съм бил. Просто съм бил достатъчно безразсъден, за да рискувам живота си, но не и толкова целеустремен, не толкова истински, не толкова смел, не и толкова себеотдаден.

Не, не съм бил. Надявам се да съм бил достатъчно пунктуален поне, за да стане кристално ясно, че спрямо неговите постижения съм един шибан пикльо, та ако ще и Нобелова награда за литература да взема, когато одъртея. Той не е одъртял, духът му си е взе така дързък и непреклонен пред обстоятелства, трудности, препятствия, граници, инициации. И най-вече пред посредствеността.

Дано Вселената ни дари с чудо и му позволи да се прибере. Толкова от мен. А всички ние трябва да се замислим за посредствените си животи и колко трябва да ги къткаме. Хиляда години стигат ли?


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Чумата, чумата!

kozi chuma

Чумата, причинявана от една невидима с просто око бактерийка (Yersinia pestis), впрочем всички бактерии са невидими, но това е друга тема, е болест, която е покосила доволно количество живи същества на планетата, още повече, като процент, от целокупното човечество, а най-много (не претендирам за изчерпателност) европейци.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...