Мълчанието на блейките

bosia

За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.

Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.

Колко години минаха, откакто разни умници се подиграват с инициативите, които предприема бай Кольо Босия? Един път да го видяхте на Слънчака? Със златен ланец или костУмЕЦ на „Dolce & Gabbana“? Е, негов приятел го бил возил в десетгодишен мерцедес, това той и сам си го каза чистосърдечно, тъй като по някои медии го били набедили.

Ако сме искрени и не си кривим душите, ако не сме политизирани, маргинализирани, сепарирани, спиртизирани, вуду-изирани, обаче няма как да не признаем едно – Босия е смел и решителен, мъж, който с кръв, пот, мятане на домати и глад стои в зараждането, не, по-скоро възраждането на българското гражданско общество.

Разбира се, не става въпрос за „гражданско“ в буквалния смисъл на думата, защото в свят на високи технологии можеш да си информиран и да не бъдеш пасивен като член на обществото си, та ако ще да живееш в най-малката паланка на Балканите. А, примерът не беше подходящ – ще се намери европредседател, който да ви присъедини… Както и да е.

Босия е странен. Изглежда странно, мисли странно. Но това е само на пръв поглед. Доколкото знам Архимед, Да Винчи или Айнщайн също не са били сред най-нормалните членове на обществата, в които са живеели. Не сравнявам Кольо Босия с тия личности, не ме разбирайте погрешно. Просто казвам, че той е фигура, която, подобно на тях, оставя следа в историята, макар и най-вероятно не в подобни мащаби,

През последните години се нагледахме на стотици партии, партиийки, граждански формации, неправителствени организации, правителства, господа и дами, „имащи експертиза“, представители на тази или онази инспекция или дирекция. Срещнахме се челно с фераритата на спечелилите еврофондовете земеделски „производители“, с усвояващите по инфраструктурата, с камионите на „прочистващите гората“, с „равнопоставеното“ партньорство както на запад, юг, север, така и особено на изток.

Нагледахме се на всякакви коалиции, исторически компромиси, клики, разбирателства под масата, слагачество, лицемерие, псевдодисидентство, дележи на баницата по всички възможни начини. Свидетели сме на подобни схеми и процеси и в момента, макар и Световното първенство по футбол да ни отклонява вниманието, както и сватбите на Албиона, то се знае.

Е, при Босия не е така. Босия може да е всякакъв, но е искрен. И е радетел за гражданско общество, колкото и наивно да звучи това.

Босия не гладува безплатно, има си цена, има си и цел. Прави го, за да ни набие шамарите на нас агнетата, които си кротуваме и само помахваме с късите си опашки, когато ни обградят вълците.

Да, гражданско общество се създава трудно и бавно, сам той го каза в едно от интервютата, които му изслушах. От какво значение обаче е това? Десетилетия минаха. Какво, ако президентът се престори на съпричастен? Че дори и доскорошният европредседател да вземе отношение (той обича да го прави), какво ще промени това?

Затова примерът на Босия трябва да е заразителен. Не, не казвам, че всички трябва да мятаме домати или да гладуваме до изнемога. Единственото, което твърдя е, че трябва да сме абсолютно непримирими към меркантилността и лицемерието на властимащите.

Босия не се свени да е непримирим. А добрият пример е заразителен. Дано да съм прав, защото думите ми са просто вербална магия и не съм убеден, но ми се ще да вярвам в тях…


Tекстът на Торлака е публикуван в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...