ПРЕДНОВОГОДИШНИ РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ

putin tramp

Това, че харесвам стегнати, матови женски задници, опнати на воля по слънчеви плажове, прави ли ме бразилофил? Това, че си падам по примитивната шаманска музика на Сибир превръща ли ме в поддръжник на Тува и на нейната независимост? Бидейки поддръжник на уругвайския национален отбор по футбол, харесвайки маорските татуировки или древноегипетската култура, ставам ли урус, новозеландец, копт?

Питам, защото май се оказа, че трябва да се правят цивилизационни избори и да се наслагва чувство за вина ала „Кой не скача е червен!“. Ако не си за едните, значи си за другите. Ами, не. Не съм. Нито за едните, нито за другите.

Вие забелязвате ли колко хора се настройват едни срещу други, защото тоя бил се изказал така по кримската криза, пък оня му опонирал? Един бил подкрепял Башар Асад, пък друг го напсувал, защото всъщност правителството на Башар Асад било упражнявало агресия срещу собствения си народ.

Съгласен съм, че всеки има собствено мнение и може да го изразява на воля. Преди близо три века Волтер го е казал по-добре от мен: „Не съм съгласен с това, което казваш но, докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“.

Ако не сте схванали мисълта ми, искам да кажа (дано да защитавате това ми право, докато сте живи), че всеки може да харесва каквото си пожелае в личния си живот. Това е изконно право на хората, живеещи в общество, макар и условно наречено „свободно“. Когато обаче пристрастията към друга държава, обществен строй, цивилизационен избор, се превърнат в мания, вече е друго.

 

Тогава започваш да налагаш собствените си виждания на околните. Готов си да гориш салемски вещици само защото не споделят мисленето ти. Да дам отново пример със себе си. Мисля, че е по-правилно да харесвам мургави бразилски дупета, отколкото да сипвам жлъч в лицата, на тия, които си падат по платиненоруси исландки. Но, най-страшно е, когато личните пристрастия влияят на работата ти, камо ли, ако си на държавен пост или се водиш лидер на политическа формация.

Грозната истина е, че ние държавници нямаме от времето на Стамболов или, айде, от царстването на Борис Три, както му казваше Стратегът. Всичко, що е политик, реши, че трябва да вземе страна. Кой на североизток, кой на северозапад, немалко дори на югоизток. Странно е, но само на пръв поглед, защото тук не става въпрос за искрени убеждения, а за рубли, евро и турски лири. И други валути играят, но тия са основните.

Някъде между деветосептемврийския преврат и днешния ден се загуби всичкото желание на политиците ни да има независима българска държава. Няма такава. Ако беше зависима от бразилски задници, шаманска музика, Ермитажа или Биг Бен, добре. Но, не е.

Държавата ни е зависима от чужди корпоративни интереси и някои хора, на които плащаме заплатите, получават пачки от ляво и от дясно, за да поддържат това ѝ състояние. Не е от днес, пак повтарям. Лошото е, че това няма да се свърши с приветственото слово на президента по случай новата n-та година. В България от десетилетия няма Нова година, защото всичко е безвремие, постановки, рязане на лентички и цоцане на парички от фондове, каси, безмитийност, алъш-вериши, корупция всякаква.

Та, на когото му е Честита новата 2019-а година, честита да му е. Ние, останалите, дето продължаваме да се чудим що за държава е това, в която по-голямата част от населението бърка бразилските задници с исландските платиненоруси букли, а останалата се е салафитизирала по тая или оная филия или фобия, не знаем накъде да хванем. Най-лесният изход са терминалите, но на някои от нас мазохизмът не прощава. Признавам си, аз съм един от тях. Бразилия, Исландия, Русия, Великобритания, Нова Зеландия, Уругвай, каквато и да е друга точка на света, само на екскурзия. Иначе тук, при филите и фобите, които не проумяват че, щом си избрал да живееш в България, значи всичките ти лични пристрастия са на втори план. Това е Родината ти. Иначе, терминали колкото искаш.

P.S. Лустрация!


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...