ВОДИЦИ ИЛИ ГОЛОВОДНИЦИ?

vodici ili golovodnici

През последните години така нареченото „ледено хоро“ на Йордановден, на което китният възрожденски град Калофер претендира да е поставил началото, се превърна в един от многобройните поводи за крамоли между нихилисти, обикновени, здравомислещи родолюбци и блъскащи се в гърдите патриотари. Аз пък не можах да си отговоря на няколко въпроса, които бих задал към всяка една от все по-яростно войнстващите фракции. Затова бих си позволил да ги задам тук, пък дано поне на един от тях си отговоря, че нещо ми писна от кресчендото.

Добре, не ви харесва, че някакви хора, повечето от които загрели здравата със спиртни напитки, са се прегърнали и играят нестройно хоро по реките из цяла България, обезателно развявайки националния флаг. Няма нищо лошо в това, имате право на мнение, разбира се, но защо е цялата тази истерия? Всеки е влязъл в реката по собствено желание, никой не го е карал. Ако пострада, ще пострада лично. Не е като тричането на кучета и нападението над друга държава, нали така? Позицията, която претендирате да изразявате, е цивилизационна, ама хич не е, ще ме прощавате. Цивилизованото поведение изисква уважение към личното пространство на другите, стига те да не нарушават законите и правилата. Другото е въпрос на морален и ментален избор. Е, къде пише, че е забранено да подскачаш из реки и потоци посред зима? Да, медиите са дразнещи с безбройните си репортажи от подобни събития и навярно много от участниците в тях се включват точно, за да ги „дават по телевизора“, но това не променя фактите. „По телевизора“ има и пет-шест канала с чалгарии, но не си ги пускам и всичко е наред. Едва ли някому е нужно да се надпреварваме да си обясняваме каква простотия е леденото хоро, щом не пречи на никого. Поне аз така мисля, но не казвам, че давам меродавни отговори…

Както винаги, от цялата параноидна дивотия най-много страдат здравомислещите българи, които не отричат българщината в името на разни „филии“ и „фобии“, а просто не са съгласни с лашкането на махалото на Фуко от „осанна“ до „разпни го“. И за тях (надявам се, нас) се питам защо толкова си траем? Става като в оная поговорка с умните и умуването и лудуването на лудите. Наистина ми се струва, че е нужен силен граждански отпор срещу медийната манипулация, стремяща се да нагнети крещяща българщина ала „и ний сме дали нещо на светЪТ“. Само за сведение от местни източници. Леденото хоро в Калофер не е никаква изконна традиция. То датира от втората половина на миналия век и няма нищо общо с обичаите по Водици, които народът ни е празнувал преди векове. С други думи, хич не е изконно. Но медийната истерия приобщава все повече хора към нещо, което на практика няма нищо общо със съобщността, а просто е поредният вентил, който да изпуска парата. За да не мислим колко сме неадекватни като държава в съвремието ни, а да крещим с пълно гърло колко юначни предци имаме. Ако здравият разум не спре тези тенденции, и в едната, и в другата посока, до век-два от нас ще останат само видеозаписите на конгресите на ЦК на БКП, снимки на режещия лентички Бойко и селфита на йордановденски хороиграчи. Никой наш сънародник във фертилна възраст няма да се върне в България, за да прави деца и да създава принаден продукт, защото някой вее пряпореца. Това не е лошо, напротив, ама трябва и поне с едни винетки да можеш да се оправиш за три кабинета премиерстване.

Но, безспорно, най-неадекватни, шумни и за съжаление събиращи светлината на прожекторите, отново са патриотарите. Нито в българската традиция, нито в християнската такава показността е на почит. Нищо лошо. Решили сте да се позабавлявате, да хапнете, да пийнете и да се бухнете в реката, вярвайки, че това ще ви донесе здраве. Между другото носи. Моржувам от трийсетина години и мога да го твърдя от първо лице единствено число, но не ми е за това приказката. Айде, за медиите добре. Ясно е, че търсят евтина сензация и вие сте им апетитна хапка за отклоняване на вниманието, ама защо ви е всичкото това заливане на социални мрежи, профили, форуми, каквото се сетиш със селфита? Пречистването, пожеланията за здраве на Водици, не са ли дело лично? За какво точно парадирате? Пред кого? Ако наистина сте вярващи, нали Бог виждал всичко? Снимате се за по-сигурно ли? Яко бие на лицемерие, но всеки знае за себе си…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-004.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...