ТОТКО КОРСАРЯТ

tanker konfiskuvan

Беше време за ром и кубински пури, не за абордажи, но Тотко Черната брада стисна зъби и остави айфона си на абаносовото писалище. Разбира се, той никога не беше писал, но така е думата.

Неговата стихия беше една. Превземаше кораби. Но не като Тийч Черната брада, на когото съвсем несправедливо го опреличаваха. Капитан Тотко много повече би се зарадвал да го сравнят с велики Франсис Дрейк. Някой ще каже „ Какво толкова? Пладнешки разбойници“, но дано да няма неблагоразумието да го изплюе в полезрението и полеушието на капитан Тотко. Той хич не би останал доволен, а гневът му беше страшен, повярвайте ми. Даже и Джон Силвър би останал впечатлен от яростта му.

 

Капитан Тотко не се уморяваше да обяснява надълго и нашироко огромната разлика между пиратите, прости кокошкари, които по никакъв начин не целят нищо друго, освен лесна лична изгода, и корсарите. Корсарите бяха друга бира, по думите му. И той смело се причисляваше към тях. Най-красноречивият му пример беше с гореспоменатия Франсис Дрейк. Нима е пират човек, който работи с одобрението на държавните институции, макар и формално да не се води на трудов договор? Елизабет I не си ли е затваряла очите (а според някои недоказани бръщолевения и разтваряла краката) в името на това Франсис Дрейк да допринесе за величието на короната и благоденствието на Империята?

Донякъде правилно, Тотко беше схванал правилно, че когато заграбваш чужди плавателни съдове и формално им слагаш флаг на някаква си там централноамериканска страничка, ти не можеш да бъдеш приеман като прост пират, а си си чист корсар. Особено, ако имаш напътствия и негласно одобрение от Елизабет, Екатерина или когото и да било от бойкоизбраните. С други думи казано, пират си, когато всички те гонят, а ти ръфаш безогледно каквото дохванеш. Друго си е обаче да си корсар и да имаш и информация, и закрила, а и да можеш да се прислониш под крилото на някой велемощен, когато сгазиш лука. На всекиго се случва понякога, съгласете се.

По-либералният статут обаче изискваше и някои компромиси с личната свобода. Няма какво да се обясняваме, безплатен обяд няма, особено в средите на хищници. Независимо дали било то морски или сухоземни.

 

Явно щеше да се наложи да се наложи да отложи зазимяването и да подхване поредното си юначно дело, за което да разказва на внуците си край камината, пушейки пура, галейки бедрото на стройна либийска, опа, кубинска, девойка и отпивайки ром на ситни глътки.

Остави другото, но и името на кораба, който трябваше да вземе на абордаж и да преименува, не можеше да запомни. „Бадр“ му звучеше като средновековен музикант със собствен репертоар, извинете и двама ни за това, че сме отявлени лаици в боравенето със словесата.

Отпи за последно, загаси пурата и стисна зъби, преди да наметне редингота и да се отправи към Бургаския залив. Хората му вече трябваше да го чакат там. Преди да затвори вратата от външната страна оставаше само да сложи превръзката на дясното си око и да нахлупи триъгълната шапка.

Бръснещият вятър проникваше и през шапка, и през превръзка, и през редингот, и през подкованите с налчета високи почти до коляното ботуши. За капак на всичко набиваше със страшна сила ледени стружки право в лицето на капитан Тотко. Една мисъл обаче топлеше свободната като съдебен изпълнител душа на корсаря.

Никой сомалийски пират нямаше да оцелее и три минути при подобни климатични условия. Тийч Черната брада не би имал дисциплината да устиска трезвен, за да осъществи акцията по абордажа на „Бадр“, това е несъмнено. Да не говорим, че и Франсис Дрейк не би се справил, защото просто имаше поне няколко капчици морал, закътани под перуката си.

Когато стигна до явката, където търпеливо го чакаха верните му мъже, кой от кол, кой от въже, капитан Тотко мълчаливо пое далекогледа, който му подадоха по навик и, докато го нагласяше, протегна ръка отново. Разбраха го и знамето на Панама тутакси се озова в облечената му в кожена ръкавица длан.

Капитан Тотко се позабави, докато успее да открие къде е позициониран либийския „Бадр“, бургаското пристанище не беше някой карибски остров с един-два лимана. Но, когато го откри, изобщо не се поколеба и изрева с пълно гърло и високо вдигната сабя:

–          Напрееед!

Преди да отгърми гласа му всички вече бяха наскачали в абордажната лодка. Капитан Тотко предвкусваше поредния си триумф.



Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...