ДЕМОКРАЦИЯТА (ЕТЮД В СИВО)

opashka socoalizam

Демокрацията ни отне…

  • Възможността да работим за 40 стотинки наднИК на полето, копаейки кукуруза от тъмно до тъмно;
  • Възможността да влезем в „Белене“, защото сме разказали виц, осмиващ преуспяващия строй, в който живеем, пред комшията, докато си пием домашната ракия с него, замезвайки с това, което жена ни е сътворила на чушкопека;
  • Възможността да можем да си закупим шоколадови яйца и дънки само от Корекома, а банани, портокали и всякакви други цитруси единствено по времето, по което идва Дядо Мраз;
  • Възможността да бъдем застреляни в гръб, когато решим да напуснем прекрасния социалистически строй, опитвайки се да пресечем най-близката граница, отделяща го от прогнилите капиталистически страни;
  • Възможността да изкараме прекрасна почивка в ламаринено бунгало, в което леглата, тип „русенска Приста“ са пълни с дървеници, а тоалетната е външна, разположена на поне 50 метра от шестквадратовата ни хасиенда с изглед към плажа. Ако имаме бинокъл;
  • Възможността да заведем семейството си в един от двата ресторанта, с които разполага окръжният ни град, за да ги почерпим с кебапчета за рождения си ден, единствено, ако една-две седмици предварително сме си запазили маса. Ако познаваме някой сервитьор или готвач в съответното заведение, разбира се;
  • Възможността да „завиваме гайка на кофти мЕсто“ за осемчасов работен ден. А след това да чакаме да дойде събота и неделя, за да се скъсаме от копане в двора на село, да затворим буркани със зимнина, без да забравяме, че в тях трябва да се сложи аспирин, а и капачките им да са прилични, макар и втора или трета употреба. И в понеделник пак на работа, за да си починем;
  • Възможността да ни бият перманентни печати по бедрата, ако сме девойки, или да ни скубят за бакенбардите и да ни изпращат във фризьорския салон, в който се предлагат точно две прически, ако сме младежи;
  • Възможността да ядем заместители на шоколад, да пием заместители на безалкохолни напитки, да носим заместители на дънки, да слушаме заместители на упадъчна музика, да си купуваме желаните книги задължително в комплект с избраните съчинения на Янко Партизанко;
  • Възможността да използваме думи като „леглохраноден“, „болшевик“, „Нармаг“, „Хоремаг“, „ТКЗС“ и да направим от Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица една могъща агломерация, назована ТърГоЛяс.
  • Възможността да сме ударници на социалистическия труд и да притежаваме петилетки, които да преборваме за три години и въпреки това държавата ни да фалира през около три петилетки.

    Демокрацията ни дари с…
  • Възможността да се радваме на политици, бизнесмени и културтрегери, рожби на мандрообирници, десейчици и строители на комунизЪма;
  • Възможността да разполагаме с мутри, бивши физкултурници, пожарникари, перестройчици, които режат лентички, стрелят, „усвояват“, пишат в тефтерчета, които после изчезват, създават икономика, работни места;
  • Възможността всеки инвеститор, който дръзне да вложи някое евро, долар или йена у нас, да си хване чукалата и пътя само няколко години по-късно, поради прекрасния бизнес климат, стабилността и най-вече липсата на корупция;
  • Възможността да разполагаме с работеща администрация, електронно правителство, ТОЛ система, всякакви възможни условия за развитие на малък и среден бизнес, без да се налага да буташ нещо под масата или да познаваш правилните хора (ако сте прочели НЕвъзможността, правилно сте схванали);
  • Възможността да теглиш бързи кредити, да те рекетират безнаказано и да се заробиш до живот, за да плащаш вноските си, работейки за жълти стотинки;
  • Възможността можещите, знаещите и желаещите да се трудят достойно, да си събират куфарите и да хващат терминалите, за да живеят в нормални общества и да допринасят за техните икономики, културно и изобщо всякакво развитие със способностите си, които биха могли да реализират и тук. Ако мандрообирниците не бяха окупирали всичко;
  • Възможността да се радваме на свободна медийна среда. Все по-свободна с всяка изминала година. Толкова свободна, че „гледах го по телевизОРА“, „пишеше във вестника“, „казаха го по радиото“ вече са меродавни толкова, колкото и в „1984“ на Оруел.
  • Възможността да се радваме и на работеща Прокуратура. От сталински тип. Тук едва ли е нужно да се дава какъвто и да е пример (премиер);
  • Възможността да притежаваме патрЕотЕ. „България на три морета“, „И ний сме дали нещо на светЪТ“, „Извини се, бе!“, „Ще върнем казармата, ама не сме ходили в нея, но пък си имаме агентурно име „Иван“ в „Шесто управление на ДС, отдел 03 за „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм“;
  • Възможността да пазаруваме от международни търговски вериги, които ни продават боклуци, несъответстващи на никакви световни стандарти, защото ни бил такъв вкуса на източноевропейците;
  • Възможността да изчезваме чисто демографски като нация с едни от най-бързите темпове не само в Европа, а и в света (държа да отбележа, че в света има държави като Буркина Фасо и Хаити). А и за това да са ни виновни десетината бежанци, които дошли тук от конфликтни региони и се молят да ги върнат там, само да не остават в прекрасните ни лагери за бежанци.

Този списък може да се продължава до безкрай. Но ще ида да си сипя една ракия и да псувам комшията, защото не е русофил, православен християнин и фен на Путин…


Tази статия е публикувана в сайта Биволъ.

Коментари  

0 #1 Димитър 11-05-2019 07:24
Здравей Торлак,добре си го написал баце,ама си забравил най важното от какво ни лиши демокрацеата да ги еба,да си бършем гъзо с весници и какаяшки,не като сега с трипластова тоалетна рътия.
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

СОУ, СОУ!

boiko stalone

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-004.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...