КИРЕ, ПИШИ К…ОНСТИТУЦИЯ И ДА СИ БЕГАМЕ!

Не само аз и Кирето. Целият екип сме в затруднено положение. Айде, аз пърпоря с жипката надлъж и нашир страната, опознавам Родината, обиквам я, виждам стари приятели тулупи, запознавам се с местните, говоря им просто, което за разлика от пустия английски, ми се удава с лекота, създавам потенциален електорат. Все пак официалната причина за воаяжите ми е, че инспектирам пътища, строежи и други инструменти за усвояване на еврофондове и на пари от държавния (разбирай моя личен) бюджет. Та мисълта ми беше, че аз, улисан в служебни задължения из цялата страна, малко изклинчвам от среща с народната любов в цялото ѝ великолепие.

Гешефт, който както знаете е мой колега милиционер, е избрал подобен подход, само дето той не инспектира пътища и строежи, а търси незаконни биберони, както и конфискува компоти и домашна ракия. А, доколкото схванах за тоя един месец, народната любов иска да се изсипе с пълна сила именно върху нашите глави под формата на кафява субстанция, която може да бъде открита по цялото ни Черноморие, но в особено големи размери във Варненския залив.

Но така е във войната и политиката. Истинските лидери не си играят на дребно. Защо да стоя аз в София и да целят мен с яйца и домати, при положение, че положих толкова усилия да подбера отбор нагли, посредствени и надути като пуяци юнаци? Дълго време почти не им давах да имат медийни изяви и поемах тази тежка отговорност върху собствените си плещи. Дори на Дани бой му бях забранил и във Фейсбук да пише. Ето, ръце ми целуваха, г*за ми лизаха, само и само да станат министри. Ами добре, ама то да си министър не е лесна работа. Трябва хем да угаждаш на разни хора, които ти шепнат зад кулисите какво да направиш, без оглед дали е законно или не, а ти нямаш избор да не се съгласиш, защото знаеш какво те чака, хем пред уважаемия гласоподавател е нужно да изглеждаш чист като утринна роса.

Помислих си, че някой домат, някое яйце, някое сако за химическо чистене ще са достатъчни да изпуснат парата на народната любов, както става винаги. Този път обаче кОр, кОр и половина, близо два. Ония изнесли саксии и кофи за боклук и не мърдат от площадите и кръстовищата. Чакат мен, чакат Гешефт. Затова си рекох, че е време да предприема решителни мерки.

Прибрах се с жипката по тъмна доба и подготвих изказване, което да им замаже очите. Сега, ако трябва да съм откровен, не съм го подготвил, а дръпнах някоя идейка от Дългия, някоя от Ицо Корсара, дето превзема Догансарай, поумешах ги, добавих няколко подводни камъка от себе си е готово. И като набичих една пресконференция ви казвам! За чудо и приказ! Размахвах пръст, удрях по банката, за да видя колко е здрава, навиквах по народа като учителка в последна група в детска градина… Мисля, че се получи и може и да докарам мандата докрай и да имам време да изтегля още няколко десетки милиарда заем, а хазната да я оставя опоскана. Както се казва с трън да минеш през нея да няма какво да закачиш.

Мале, тоя Ковид колко добре ми дойде… От една страна като ме питат защо сме толкова зле, веднага контрирам „Целият свят е зле“. Като някой види какви страхотии от разходи правя, викам „От живота по-ценно няма, борим се с короМката, пари трябват“. Затова за по сигурно си ги държа в нощното шкафче. Но да се върнем на пресконференцията.

Единственото смислено нещо, което казах, е, че искам да намаля мандата на главния прокурор на пет години. Сигурен съм обаче, че Гешефт не се е притеснил, защото си ме знае. Разбира се, че няма да го направя. Иначе, това за свикване на Велико народно събрание си беше чиста парлама, между нас казано. Само да ми даде време да си доизкарам мандата. Не познавам особено добре законите, но ми казаха, че първо повече от половината депутати трябва да гласуват „за“ обсъждане на въпроса в пленарна зала. И тука вече идва невъзможно хубавото. Хубаво, защото даже и да се одобри предложението за разисквания, трябва да минат между три и пет месеца, докато се стигне до реалното гласуване. И то ще дойде време за избори, които ще организирам аз. Познайте от три пъти кой ще ги спечели?

И друго ми кажете – кой ще издържи толкова време по площадите? А и да издържат, за свикването на ВНС трябва със „за“ да са гласували две трети от народните представители. Да не мислите, че Корнелка с нейните седемдесет и няколко ще ми уйдиса на акъла. Е, и без нея би могло да мине, но залата трябва да е пълна и всички да гласуват в подкрепа на предложението ми. А това с от 240 на 120 депутата е виц. Маяма още преди седем години се погрижи да го превърне в невъзможно. Така че съм си опекъл работата.

Надявам се само ония на площадите да ми се вържат, че искам да рестартирам държавата. Ако се разотидат по домовете си сега, ще ми спестят толкова главоболия. Почват да ме дразнят, честно да си кажа. Ако беше доброто старо време, щях да прошепна като другаря Младенов „По-добре танковете да дойдат“. И сега си имам коз в ръкава. На Дани Кирилов може да съм му забранил да пише във Фейсбук, ама Конституция не съм му забранявал да пише, нали така? В списъка за бързо набиране ми е, за да го спирам като заговори глупости по телевизията.

– Конституцийка, казвате, шефе… Ами, колко му е, ще спретна една, имам компетенцията. Джуркаш ония алинеи и готово.

– Докога ще си готов?

– Довечера късно ли е?

– Не. Пиши К…онституция и да бегаме, Дани бой!

---

Текстът е публикуван в Биволъ.

Карикатура: Чавдар Николов, Прас Прес