В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АМА НЕ БАШ…

bg toaletna david cherni 2

„Господа управляващи, бели и зелени, сини и червени, и гербери, знаете ли, как се живее в с. Х, лягаш – спира водата, ставаш – няма ток? Знаете ли, колко поздрави пратих на милите ви майчици? Няма кой да ни види и чуе, Бог високо, цар далеко!“.

Качвам този цитат от публикация във Фейсбук не, за да кажа нещо ново. Села като Х в България да искаш, затова и съм спестил истинското му име. Хиляди са. Общо взето всички, които не са в хинтерланда на някои от големите градове или не са популярни туристически дестинации кретат по гореописания начин. Въпреки обезлюдяването на малките населени места, това все още значи милиони хора, поставени в подобни условия през ХХI век, в толкова хваления рай на земята, наречен Европейски съюз.

Тези хора не се интересуват от гръмки декларации, стратегии, обещания и други празни приказки. Те искат да видят елементарни неща и са се наслушали на грандиозни фантасмагории. Не ги интересуват европейски политически семейства, разлики между леви и десни политики, революционни и еволюционни подходи… Интересува ги да имат елементарни условия за живот, някой най-после да спре натоварените догоре с дърва камиони, които разбиват и без това негодните им за нищо пътища, друг пък да си вкара таралеж в гащите и да открие някакво предприятие наблизо, за да имат препитание. Разбира се, не са рядкост и тези, които мислят по-глобално, но така или иначе злободневното си е приоритет номер едно за всеки от нас.

Цели региони на България на практика никога не са влизали в Европейския съюз. Нито някой е инвестирал там, нито са реализирани инфраструктурни проекти, нито законите са започнали да важат повече за недосегаемите или хората са усетили по някакъв друг начин, че са европейци. На такъв човек не можеш да му обясниш практически защо България трябва да е част от Европейския, а не от Евразийския съюз, да речем. Той разсъждава прагматично. Чул е големите обещания на политиците как всичко ще се оправи като влезем в Европата, а вижда как вече повече от десет години нищо не се случва. Знае, че в същата тази Европа всички говорят за свобода, демокрация, борба с корупцията, граждански права. Все неща, които в неговия мъничък свят нито са съществували, нито съществуват.

За сметка на това, всичко е толкова объркано. В Европейския съюз явно не е така розово, както се говори. Отгоре на всичко някой бил казал, че щели да забраняват кривите краставици. Политиците се надпреварват да обещават рай, гласуваш за тях, а те моментално започват да те крадат. Не по-малко, че дори и повече от предишните и по-предишните. Някакви си там протестират срещу правителството. Искат да сменят управляващите и да променят законите, за да има повече правосъдие. Да, ама по телевизията казват, че даже и Европейският парламент не е съгласен да се сваля правителството с протести. Други пък крещят да сме излизали от Европата и да се приютим отново в скута на Майка Русия…

Наистина е объркано. А жителите на село Х не щат да се занимават с объркани неща. Искат просто ток, вода, никой да не изсича поголовно горите, за да няма я наводнения, я безводие и камионите да не им доразрушават пътищата. За тях големите приказки са далечни и никак не ги разбират. Дори и когато политиците обикалят предизборно села и паланки, за да раздават кебапчета и празни думи, селяните отиват на площада само, защото това е повод да се съберат с другите, да се преброят, да научат някоя клюка, да видят гълчавата.

А политиците, не само българските, а и европейските, май все по-малко забелязват колко са далече от устойчивия прагматизъм на жителите на село Х. И просто се опитват да замажат положението с неясни фрази и далечни перспективи. Така че никой не бива да се учудва, че когато сутрин си без ток, а вечер – без вода, в теб постепенно се надига искреното желание да поздравиш „милите майчици“ на всички в София и Брюксел. Без значение от цвят, политическо семейство, ръст и тегло. И бавно, но сигурно се превръщаш в евроскептик.

Сега ония са заети с дребните си боричкания в града на пикаещото момченце и не го забелязват. Но съвсем скоро и това ще стане. Дано само да не е прекалено късно, защото на кого му пука дали седи без ток и вода в Европейския съюз или извън Европейския съюз?

---

Статията е публикувана в сайта „Биволъ“.

Книгата "101 текста на Торлака за Биволъ" можете да поръчате ТУК.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") може да вземете за 68 лв. вместо 74 лв.

- При покупка на всичките 9 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 123 вместо 134 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...