Не фелен булгаришен!

kasket 001

Те тоа те убавец Ставри Ситнио бил активен борец срещу фашизъмъ. Демек качил се на осми септември четиресе и четвръта у Балканьо, изкарал една нош на дзиндзириканье и на девети слетел заедно с партизаньете у село, та да приемнуйе аплодисментете и почестете.
Така и станало. Нарогнята влас го уредила на убаво место, канцеларска работа, мекечко кресло и никой го не занимуйе с нищо. Нищо че не могъл да раздели на две магарета сено. Цел ден гони секретаркята я за шпек, я за шише винцок, я я пощипва по сгоднио дирник. А она тръпи. Оти и она е на топлечко, оти сичко е у името на градежо на комунизъма. Светлио комунизъм...


Минало се там ебем ли го колко време и Нарогнята влас решила да даде йоще от тепсията на наш Ставри. Изпратила го на командеровкя у ГДР-то. Он бил полуграмотен, та и на блъгарски не можел да се опраа, па камо ли на немски. Кво е правил там, я не мом да ви каем. Само знам, че стоял два месеци и коги се прибрал бил забраил блъгарски.
Улата у селскио оремаг, отоди до тезгяо и само сочи и мъца нещо, дека и Ангела Меркел, па и папата не мое да го разбере. И сочи. Сочи с пръс кво сака. Кръчмаро му сипва, кво да праи. Ли са от едно село, другите ора одат при ньего, питат го кък е минало по чужбинята, а он само мирва и показва с ръце, че не сфача.
Иначе един изтупан, да ти не е у памет. Едни кожени батуше, високи до колената. Един шлифер, пак кожен, до глезеньете. И каскето, малиии, каскето. Плъна шестица за сроко ви каам. Обработен за стра свински бокс, ония шевове, ония чудесии. Красота! И йозгоре един пискюл, да го еба и ньего.
Абе, с неколко думи, на Ситнио му порасла работата. Улене у оремаго важно-важно, стъпиня тежко със свите си шеесе и пет кила, гледа срашно поди козирката на каскето. Седне с кожените си дреи на самостоятелна маса, пине, праи се, че не познава никой, вика "Не фел булгаришен", ако некой го заприказва... После се дига пак важно-важно и кой откъде е.
Добре, ама те, у селото имало и един Стоимен. Скромен и работлив човек, ама серт, та знаа ли се. И он седел самечък на маса. Най у дъното на оремаго, у сумрако, не приказвал с никой. Секи ден доваждал след работа. Жена му умрела млада, немал дечор, та да си отули мукуту с неко и друго мастичку. После се дига, фръга точно пари на тезгяйо и си бега. Бил стриктен и на работа, и като човек. При ньего немало тън-мън. Връши кво требе, пине си и айде дом. Режимо му бил по-точен от часовнико на онаа наклесена английска кула, знаате я.
Та така. Една вечер, зимаска било, кюмбето, от ония кръглите вареле с туч йозгоре, дека са били модерни през седемдесете, па и после, си бумка яката, а Стоимен юя последнуту мастику за таа вечер. У кръчмата имало десетина човека, ама вече понапити.
И те ти го те Ставри Ситнио. Улаза наперен като джинка, сочи там нещо по рафтовете, зима си поръчкята и айде на ньеговата си маса. Баш до кюмбето, усреди оремаго. Ваньо Ребренио се бил понафукал повек и отишел при ньего. Седнал и си подал чашлето напредоска:
- А, наздраве бе, Ставри!
Оня се изврътел на другята стрън и се загледал у таваня.
- Не фел булгаришен! - казал важно и кръстосал крак връз крак.
- Ей, мани се не праи на откачен, да те еба! Кой ше ти поверва, че си забраил езико за два месеци!
- Не фел булгаришен! - повторил урбулешката Ситнио и посочил с глава на Ваньо да се маиня от при ньего.
Тогива от масата у дъното се изпраил Стоимен. За пръв път ората у кръчмата го видели ядосан. Он емоции не показуйел никогиж. Съг обаче чеюстите му се били стегнали, а кокайчетата на пръстете му попуквали, стиснати у песница.
Коги стигнал он до кюмбето, зел машата и спокойно маанал тучо. После резко се обрънал къде озадачено гедащио Ставри, с бръзо движенее му смъкнал каскето йозглави и го запофичил у огино. Па зел та врънал тучо на местото му и се утренчил у Ситнио.
Целата кръчма онемела. Неколко секундечки свите мирвали. После Ставри се осеферил и подскочил като петел на жежки лайна:
- Кво праиш, бе!
Стоимен се засмел, ама само с уста, не и с очи, и се обадил с дрезгавио си глас.
- Аааа, знаял си блъгарски значи!
После си излезнал у декемврийската вирушкя навънка, се едно нищо не е станало. Даже и вефтата си ватенкя не закопчал, да го еба...

---

Ако сте пропущили некое от книжлетата на Торлака ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Иваил цар", книга първа и книга втора, мое да компенсирате тоа голем пропуск те ТУКА те.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...