Гроздобер

grozdober

Я съм се родил по гроздобер. Мое и зарди тва толко да се плашим да не би да земе да ми остане празна чашата, немам представа, мое и зарди друго да е, ама ми не е тва приказката. Коги е забременела с мене, макье ми е била осенмаесегодишна , тамън оженила се за дивио торлак, допълнително закален у минно-геоложкио техникум у Перник и у тамошната боксьорска школа, къде по настоящем ми е баща, и ич й не е било лесно. Он й казал (предполагам, че на майтап, ама оно с ньего никогиж се не знае), че ако не роди до една годин, й сбира багажо и тъпъра, тъпъра, та у тех.

Женицата прифанала, кво да праи? И почнала да язди магарета по ливади с ебем ти наклоно, да се кикерчи по ябълки и да рипа от тех, да пада по мерденьо… Кво се сетиш, само и само да ме пробва дали съм със здрава семка. Я обаче не съм се дал и съм се родил три дена след годежо им, дека у Северозападо му се вика пристануша и, кой знае що, се тачи повече и от сватбата. Я си имам теория и за тва, кък за сичко на тоа свет, ама айде да се не отплесваме, кво ше каете, а?
И те. Навремило да се пръквам на тоа сбръкан свет и, понеже се очертавало да съм пръвио унук на деда ми Кольо, баща ми оишел при ньего и му казал, че сака да ме кръсти на ньего.
- Ооо, нема! Мойто име е дръто и грозно! - казал дедо Никола. Бог да го прости, дано е добре там, къде е, оти я по-таферен човек мое и да не съм срещал.
- Добре тогава… - рекъл Старшията и заминал за Градо да ме чека.
Почекал бая. С таа голема глава и макя пръвескиня съм излазал триесе и седам часа, ако се не лъжем. Закарали ме у Говежда да ме покаат на боба ми и деда ми. Они ги нема дом. Старшията веднъга се сетил къде са. Ние у Балканьо си береме грозгьето по-късно от доле у Пойето. Де, ако мое да сбере повечко слънце, да натрупа още некой градус захарнус, те така, за упойка по-силна.

grozdober

Лозето ни беше на един сипавичав баир с южно изложенее. Големо, убаво лозе, да ти се прекине кръсто, додек го обереш. С едно убаво дръво у среди, да се скуташ, та да те не прекине слънцето, додек го окопваш летоска.
И те ме те мене. Още не знам на кой свет съм, увит у едно одеяло, та само носо ми се види (оно колко да е било нос ми кажете?). На гроздобер.
- Айде, честит ти унук, татко! – рекъл Старшията.
Деда ми се изпраил изподи гижата, къде сбирал непокорните зръна бел отел и очите му светнали, като видел вързопо. Собствено, я.
- О, да е живо и здраво, да ияди! – очите му кък си светели, така и текнали – Кво е?
- Мъжко…
- А кък го кръстихте?
- Стоян. На майка.
- Да бе! – освен светък и влага, у очите му се появила и неква доза учудванье.
- Е, те! – Старшията див на кукуружянка, отишел до деда ми и му показал акто за ражданье. Стоян Петров Николов.
У очите на дедо вече немало нищо. Изпразнили се и он се облегнал на колецо на гижата, та да се не срине наземи. Понекогиж, като се праиш на ощипана мома, така се получава. Ората приемат буквално думите ти и не кръщават пръвороднио ти унук на тебе.
У другио край на лозето на боба ми Стоянка очите светнали и текнали. Та така.

Я съм роден по гроздобер. Името се не затри. Чича ми кръсти братовчед ми Николай.

А деда ми Кольо и боба ми Стоянка ме учуваа през пръвите пет години от живото ми. Най-влъшебните ми години. И съм сигурен, че не са обичали никой друг повече от мене. И я не съм обичал никой друг повече от тех, преди да ми се родат моите сътвере, дзверове, вепъре, животни. Петър, Никола и Боян. Забележете средното име. Старомодно ли е дедо? Триесе години по-късно на мене не ми се виде старомодно. Бог да ви прости с баба Стоянка, а я съм роден по гроздобер…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Северозападната трилогия

Ако още не сте чели "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", може да ги поръчате с отстъпка  за 40 вместо за 43 лв.

ПАКЕТ ОТ ПЕТТЕ КНИГИ

Ако поръчате Северозападната трилогия плюс двете книги за "Иваил ца", ще ги получите на цена 67 лв. вместо 73 лв..

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-004.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...