Нова година, нов късмет!

nova godina

Когато си в относително равновесие със себе си, никога не си в подобни взаимоотношения с околния свят. Да, не звучи нито логично, нито съобразно нормата, камо ли пък смислено, но лично за мен е така и истински вярвам в това. Особено по празниците, най-вече по коледно-новогодишните.

Един щял да отказва пиенето, друг цигарите, трети – месото, а четвърти всички тях накуп, плюс няколко други порока, две-три разприятелявания и напускане на сегашната си работа, която за пет-шест години му е дала само твърдата увереност, че шефът е bullshit. Умилително! Самото намерение да катарзничиш с вълшебна пръчица е умилително… Но, да започна отзад напред.

И моят шеф е bullshit, това е безспорно. Постоянно е под пара, беснее за най-малкото детайлче, не щади никого, включително и себе си, псува, чупи, позволява чуждо мнение само в определените за целта моменти, а, ако се стигне до крайно решение и не се случи каквото е измислено… Да не си насреща му. Особено, ако си той. За зла участ аз няма как да напусна шефа си, без да си тегля въжето. Как да си одереш кожата и да я смениш? Дори и да го направиш, нравът си няма да промениш. Особено, ако нямаш особено желание да го правиш. Пък аз нямам.

Знам, че не съм най-слънчевата личност, направо съм си темерут, но така се чувствам себе си. Себеизразявам се, един вид. Да, може би по един садистично-мазохистичен начин, но идвам от ада на вътрешните си борби, та не ми е особено важно кой какво си помислил за липсата ми на такт, толерантност и/или тактически подход. Факт, такъв съм си, но не чакайте да се променя нито през следващата година, нито през следващите седем-осем петилетки, ако Вселената ми е отредила толкова. Е, после може да се кротна, ама, познавайки се, едва ли…

За напускането на работата няма какво да приказвам. Аз може и да напусна селото, но селото не може да напусне мен. Всичките ми молекули са така просмукани от проклетото писане чак на атомно ниво, че напускане тц! Даже и да исках, а аз не искам. Въпреки нервите, разпарчетосването на личността на толкова части, че шизофрениците ми изглеждат като бахти аматьорите, безсънните нощи, вътрешните и външните… бля-бля! Няма да напусна работата си, защото я обожавам, живея с нея и не се сещам за нещо по-вдъхновяващо и лично, което мога да правя в професионален план.

Виж, от двама-трима приятели бих се освободил, но и това няма как да стане, защото си имам само толкова. Колкото и лицемерно да твърдя, че са десетки пъти повече. Приятели и добри познати не е едно и също, колкото и да ни се иска. Тук изпитвам известни притеснения, защото съм безсилен пред Вселената. Който не се е родил, не е умрял, знам и не ме е страх от това, но дано не ме освобождава от приятели, защото го направи неведнъж и белезите по мазолестата ми душа още кървят.

От няколко други порока бих се отказал. Бих остъргал и последните остатъци лицемерие от себе си, бих спрял да гледам по половин серия венецуелски сапунки веднъж-дваж месечно, когато сън ме не хваща повече от обикновено даже и за моите стандарти, бих почнал да си режа ноктите на краката по-често, за да не си късам чорапите, бих спрял да си мятам същите тия чорапи из целия апартамент… Бих започнал да псувам по-рядко без причина, но то всъщност причина винаги има (за един нервак като мен), та поне пред децата може и да започна да се сдържам, макар и да е твърде малко вероятно. Има и други красоти на характера ми, с които не се гордея, ама си ги търпя, симпатични са ми и би ми било носталгично, ако ги загубя, та за момента ще се въздържа.

Месото (по възможност печено на жар) си ми трябва не само от чисто животинска лакомия, макар и тя да е в основата на желанието ми да го консумирам. Нито съм омагьосан от опцията да стана изтънчен като веган, обличащ се в пРАжоли на публично място, нито искам да започна да припадам във фитнеса от немощ, нито намирам нещо нередно в убиването на животни за храна. Наречете ме скот, не ми пука. Само помислете за колко време овцете ще опасат всичко и ще превърнат света в пустиня, ако изтребим всички хищници, върнем се към не-месоядството и пуснем тревопасните да живеят на свобода… Искам да ям месо, мозъкът и тялото ми имат нужда от него, и ще го правя и през следващата година, живот и здраве. Точка.

Същото важи за пиенето и пушенето. Харесвам си пороците. Не, не се гордея с тях, но не се и срамувам. Да, спирам за няколко седмици през година-две, но само, защото ми се обостря удоволствието от етилеца и никотинеца. Освежително, един вид. И през 2018-а мисля да го направя. Но няма да е от самобичуване, повярвайте ми. Чувството за вина е нещо, което тотално не ме интересува, ако изключим законите на Вселената и Конституцията на Република България. Моралните критерии всеки може да запази за себе си и да се съобразява с тях, те са нИщо „искрено и лично“.

Ще ми се през 2018-а да си осигуря (само от мен си зависи) повечко време за децата, физическите упражнения и екзалтацията сред природата. Другото е скука. Рано или късно се превръща в скука, а от скуката по-голяма беда няма, драги ми Смехурко. Дори и относителната хармония със себе си, дори и самоусъвършенстването до шлифован диамант не са по-голяма беда…

Всеки може сам да прецени колко диаманти в характера си да шлифова, до каква степен и кога да го направи. Айде, наздраве, че новогодишието наближи!


Ако ви се чете още от Торлака, може да поръчате всяка от книгите му "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Иваил цар" в нашия МАГАЗИН.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...