Кило кръв и метър кожа

troika kebapcheta

Тия се стрепаа за едното нищо, ама я кво да праим? Влаза ли ми у работата? Не съм кой знае колко пиещ човек, ама консумирам, ич да не е. Между половин и литър на день са ми наплъно достатъчни, ако не е некой празник. Иначе требва да уважиме рожденико или па светецо, нема да се излагаме.

Оно стана от едното нищо. Буат сантасе. Я бех у тва село по работа. Да се видим с кмето по едни дръжавни дела. Имам предвид, че требваше да усвоиме некакво количество средства. Е, добре, щом настоявате, ше си каем. Около сто и педесе ияди европейски пари. Стадион щеше да праиме. Ние колко го напраихме е друг въпрос, ама тва е друг въпрос.

-          Майка ти ше еба я, пустиняк нещастен!

-          Кво сакаш бе, ше ти прекръшим врато така, кък си седиш!

-          Ти, ако не редиш картите, я Стоил да се не казуйем!

-          Казуйей се и Ерменко, ако сакаш! Я ни съм ти кръсник, ни картоньо съм редил!

-          Оти ми не едеш ую!

-          Оти немаш уй! Оно поне путка да ти беше дал Господ, ама ти си без ич!

-          Те сега рипнах, та те утрепах!

-          Айде бе! Рипай, да ти изкрътим зъбевцете!

---

Бех седнал да апнем тройка кибапчета с пражени компере. Онаа, кръчмарката се позабави с поръчката, та си зех трета рикия. Кой спре да пиа, обезателно кюфва, тва съм го видел не еднъж и два пъти. Мрът като пилци. Ебем тва за живот. Без спирт и путка си за нигде.

---

Оня па зе та рипна, откаченяко. През масуката направо.

Сграби го за врато и като шибна у душемето, другио рече „гняк“.

-          Бива ли така бе, мунчета? – рипнах се от местото си. – Па, оно нема пладне, кво се разфръгате за едното сантасе, да ви еба и двоицата?

-          Тоа кво ни се бръка, Сашо?

-          Па, я не знам.

-          Айде да го прибиаме!

-          Кво чекаш?

---

Бия си ме като ората. Кък си требва. Ожулия ме от мъдата до веждите.

-          Те ти кибапчетата и компиряку. Манку се позабавия, оти токо спира – вика онаа. – Сгнявили са те, нищо ти нема, не си го турай на сръце.

-          Ама я…

-          Кръчмарка съм триесе годин и съм забелезала, че кой развардва, най-млого пати,

-          Е, добре, отодим при кмето!

-          Ти ли, бе!?

-          Я, та кой!? – одръвих се.

-          Беги! – она пойде да сипува на некой биру из алуминувуто каче. – Он само тебе чека. Те там седи и пита дека си.

Пойдох, кво да праим?

-          Що си не земеш кибапчетата.

-          Нема, тука ше ги едем, само да се опраиме с кмето.

-          Опраяйте се, я не знам.

---

-          Ше зееме ли проекто? – Замфир Василев, така се казуйеше, се беше поврънал, като се беше наобедвал, човеко.

-          Нема кво да го праиме – викам я. – Ше откопчиме нещо и за назе си, а и ше остане.

-          Колко?

-          Те толко – фанах една химикалка и написах на лис, че они сега сюшат телефоньо.

-          Па добре е.

-          А ич?

-          Беги да бегам, че ми истинаа кибапчетата и компирете.

-          Беги. Тебе манку са те били, като те глеам.

-          Абе, не беше толко манку.

-          Не е требвало да се закачаш с тия шашювци. Они секи день на сантасето си посегат един на друг. Се некой бил излъгал другио. Айде, маиняй се.

-          Айде…

Я повече у тва село немаше да се поврънем. Изедох кибапчетата набръже, компирете си ги завих у ратишка, ала тва определено не беше европейско отношенее, я не знам къде бех попаднал.

 


За още северозападни истории, бегайте у нашта секция Разкази.
А ако случайно сте изпущили некоя от книгите от Северозападната трилогия на Торлако "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", веднагически моете да поправите тоа пропуск у нашио Магазин

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Северозападната трилогия

Ако още не сте чели "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", може да ги поръчате с отстъпка  за 40 вместо за 43 лв.

ПАКЕТ ОТ ПЕТТЕ КНИГИ

Ако поръчате Северозападната трилогия плюс двете книги за "Иваил ца", ще ги получите на цена 67 лв. вместо 73 лв..

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

plamen-bardarski-katalunia.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...