Кило кръв и метър кожа

troika kebapcheta

Тия се стрепаа за едното нищо, ама я кво да праим? Влаза ли ми у работата? Не съм кой знае колко пиещ човек, ама консумирам, ич да не е. Между половин и литър на день са ми наплъно достатъчни, ако не е некой празник. Иначе требва да уважиме рожденико или па светецо, нема да се излагаме.

Оно стана от едното нищо. Буат сантасе. Я бех у тва село по работа. Да се видим с кмето по едни дръжавни дела. Имам предвид, че требваше да усвоиме некакво количество средства. Е, добре, щом настоявате, ше си каем. Около сто и педесе ияди европейски пари. Стадион щеше да праиме. Ние колко го напраихме е друг въпрос, ама тва е друг въпрос.

-          Майка ти ше еба я, пустиняк нещастен!

-          Кво сакаш бе, ше ти прекръшим врато така, кък си седиш!

-          Ти, ако не редиш картите, я Стоил да се не казуйем!

-          Казуйей се и Ерменко, ако сакаш! Я ни съм ти кръсник, ни картоньо съм редил!

-          Оти ми не едеш ую!

-          Оти немаш уй! Оно поне путка да ти беше дал Господ, ама ти си без ич!

-          Те сега рипнах, та те утрепах!

-          Айде бе! Рипай, да ти изкрътим зъбевцете!

---

Бех седнал да апнем тройка кибапчета с пражени компере. Онаа, кръчмарката се позабави с поръчката, та си зех трета рикия. Кой спре да пиа, обезателно кюфва, тва съм го видел не еднъж и два пъти. Мрът като пилци. Ебем тва за живот. Без спирт и путка си за нигде.

---

Оня па зе та рипна, откаченяко. През масуката направо.

Сграби го за врато и като шибна у душемето, другио рече „гняк“.

-          Бива ли така бе, мунчета? – рипнах се от местото си. – Па, оно нема пладне, кво се разфръгате за едното сантасе, да ви еба и двоицата?

-          Тоа кво ни се бръка, Сашо?

-          Па, я не знам.

-          Айде да го прибиаме!

-          Кво чекаш?

---

Бия си ме като ората. Кък си требва. Ожулия ме от мъдата до веждите.

-          Те ти кибапчетата и компиряку. Манку се позабавия, оти токо спира – вика онаа. – Сгнявили са те, нищо ти нема, не си го турай на сръце.

-          Ама я…

-          Кръчмарка съм триесе годин и съм забелезала, че кой развардва, най-млого пати,

-          Е, добре, отодим при кмето!

-          Ти ли, бе!?

-          Я, та кой!? – одръвих се.

-          Беги! – она пойде да сипува на некой биру из алуминувуто каче. – Он само тебе чека. Те там седи и пита дека си.

Пойдох, кво да праим?

-          Що си не земеш кибапчетата.

-          Нема, тука ше ги едем, само да се опраиме с кмето.

-          Опраяйте се, я не знам.

---

-          Ше зееме ли проекто? – Замфир Василев, така се казуйеше, се беше поврънал, като се беше наобедвал, човеко.

-          Нема кво да го праиме – викам я. – Ше откопчиме нещо и за назе си, а и ше остане.

-          Колко?

-          Те толко – фанах една химикалка и написах на лис, че они сега сюшат телефоньо.

-          Па добре е.

-          А ич?

-          Беги да бегам, че ми истинаа кибапчетата и компирете.

-          Беги. Тебе манку са те били, като те глеам.

-          Абе, не беше толко манку.

-          Не е требвало да се закачаш с тия шашювци. Они секи день на сантасето си посегат един на друг. Се некой бил излъгал другио. Айде, маиняй се.

-          Айде…

Я повече у тва село немаше да се поврънем. Изедох кибапчетата набръже, компирете си ги завих у ратишка, ала тва определено не беше европейско отношенее, я не знам къде бех попаднал.

 


За още северозападни истории, бегайте у нашта секция Разкази.
А ако случайно сте изпущили некоя от книгите от Северозападната трилогия на Торлако "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", веднагически моете да поправите тоа пропуск у нашио Магазин

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

Ако искате да запълните библиотеката си с петте книги на Торлака, може да поръчате "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора за 67 лв. вместо за 73 лв.

Ако пък още не сте чели Северозападната трилогия, може да вземете трите романа за 40 вместо за 43 лв.

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...