Тирамису

kyloti

-          Не си секни цифките у чиниите! – рече му она, коги още се не беа събудили.

-          Ти па да ги беше измила! – само тва му требваше, та да изфръли сички синуси и косинуси и мивката, да го еба у сътверо.

-          Браво на тебе! – улете она гурелива у куфнята. – Сега земи и се изсери на мокето, та да се свръши!

-          Я да не съм такъв сеянин като вашио род, ма!? – Он си огледа носо, маана кво имаше за маинянье и добави: - Ти за къв ме имаш ма, да ти ебем макята!?

-          За такъв, къв си! – подрипи она с обутите си с калци крака. Беше нема и средата на ноември, ама стегаше, снег до колена, минус петнаесе, фаща те за ноктецо. – Ти си най-големио провал у живото ми, Ристо!

-          Ти па си млого убава, Ристино! – пресегна се къде шишето си он. – Айде, беги у другата соба, да се разбереме!

-          Е, кък ше се разбереме бе, умнико, ли ше се не чуеме? – извръна се она. Ясно си личеше, че е готова на бой да рипне.

-          Бъш така – он си запали сплатенио фас. – Ти ше седиш у едната соба, я – у другата и ше си оратиме по телефоньо.

-          Ама, оно много пари, бе! – ревна Ристина.

-          Я пари имам!

-          Тръка разни талончета и изкара сто лева, тва ли са ти парите? – изрепчи му се она.

-          Тва са – ободе един доматец с острото на вилицата он. Видеше се, че му не е до разправии. – А твоите?

-          Моите колко са, я си знам! – тропна с крак у защитна позицеа Ристина.

-          Ти добре си знааш – Ристо беше наясно, че ше я изкара от нерви и се закроти, та да види кво ше стане.

-          Знааш на макье си сливиците! – отглътна си он и кръстоса крака.

-          Ристо! – тури она ръки на кръсто и разтръси не млого дребното си тело, облечено у на баба ѝ пенюаро. Разстръскаа се едни цомбаре и най-паче балдъре, ама сега нема кво да се праиме на некой изкилеферчен като Въто Арманито. – Я бех мининка, коги се вюбих у тебе…

-          И викаш, че зарди тва не мом да се секнем у мивката – он пак се дигна от местото си. Обичаше първо да затиска левата си ноздра.

-          А що требва баш те тука те!? – мина она у контраатака. Като се изпраи, Ристо се сви до шкафу с чиникете, ама веднъга се съпикяса.

-          Що па не, ма!? – Он си скина потнико отгоре додоле. Така обичаше да показва надмощеето си. Як беше, нема да си мериме силите. С една песница у главата овен беше пребивал.

-          Що ми се е догадило от тебе! – одзерепи му се Ристина. – Оти само като те видим и ми се повръща. Оно тва са тринаесе години, моеш ли да поверваш, че некой ше те тръпи толко?

-          А тебе, ма? – сопна се он и отфръли масата у другио край на собата - Кой ше изкара толко време с тебе? Де, кажи ми кой?

-          И я вече не мом да се тръпим самечка! – она сведе глава.

-          Те, таа коза па ше ревне! – Ристо подири чашата си на местото, къде я тураше секи един път, ама она беше щукнала заедно с масата. – Що не моеш да се тръпиш, ма?

-          Се нещо не съм напраила кък требва! – она па тропна с крак.

-          Ми, като не си напраила нищо кък требва никогиж, кък очекваш баш сега да си? – сопна ѝ се он.

-          Ристо, кво толко е станало бе, отдека се запали, се едно свето е свръшил? – Ристина не ревеше на майтап, беше спаднала гумите до циу.

-          Я шти каем откъде съм се запалил, ама така ше те наковем, че свитки ше ти излезнат пред очите! – Он стана и връна масата на местото ѝ.

-          Кажи! – Ристина па опраи мушамечката и я избръса от пиеньето му на тоа сгруяк.

-          Ти си шашава по целата глава! – он си намери столо некъде из собата, къде и да го беше заритал, и приседна. – Беги ми сипи рикиа!

-          Сипи си ти, смрад долна! – Ристнина вече не ревеше, а цвилеше като кобила у родилно отделенее.

-          Значи, де да напраиме разбор на ситуацеата – резко смени темата Ристо. – Ти ше ме едосваш, та да фръгам маси у бащинията си, после, ше ми ревеш като се едно си излазаш на макье си от путката и накраю ше ми кааш я да си сипем рикия!? Оти се едно не си виновна, да те ебем у гъзо тесни я четиресе пъти за един ден!

-          Ти четиресе пъти не си го дигал от Нова годин досъг, Ристо! – Ристина пойде да му сипува рикия, оти знааше, че тоа сътвер недоклатен ше е не с главата си нема и дваесе минути след посдегнята глъткя. Он без спиртец ставаше неразпознаваем. Не че след консумацеа моеше да го разпознаеш, ама се нещо се отбираше.

-          Ама поне дваесе съм ти го турал! – засме се он и се пресегна къде чашата – Другите у комшийките съм ги фръгал…

-          Септември сме! – Ристина с най-спокойно движенее му изсипа спиртната напитка у врато и се завръте с гръбина, та да си дореве.

-          Макье ти ше еба! – изрева Ристо и се изпраи на крака с намеренее да ѝ откине главата.

-          Еби я! – извръте се она и го сецна право у очите. – Айде! Да те видиме!

-          Ние баш за кво се караме? – сплати дното Ристо. – Ли сме семейство, па тва, па онова…

-          Я ше ти каам за кво се караме, шашкъниньо! – Ристина се пресегна къде чашкята му. – Беги да ми купиш едно пръче тортечка от Едноведжата, оти иначе ше разбереш за кво се караме, диване ниедно!

-          Додек се приберем да си се изкъпала! – сбра последните си капки достойнство Ристо.

-          Ше те чекам у леглото и парфумец ше си турим, кръшлеко! – рече она и дреите ѝ почнаа да се разфръчат из стаата, а копчетата тропаа по душемето като пролетна градушка.

-          Ама ние верно, закво се скарааме? – Ристо натисна бравата млого предпазливо.

-          Чуй ме, мулузино! – Ристина беше останала само по килоте доколенки. – Без пръче торта, ти, ако видиш путка, пръч на оранье да е!

-          Добре, добре, бегам!

„Ама баш закво се скарааме“, мислеше си Ристо, додек се връщаше с две пасти, оти тортата при Едноведжата беше свръшила.

 

 


Чете ли ви се още от Торлака? Прегледайте нашата секция Разкази.

А ако още не сте прочели някоя част от трилогията "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", или пък историческия роман "Иваил цар", може да ги поръчате в нашия Магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Северозападната трилогия

Ако още не сте чели "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", може да ги поръчате с отстъпка  за 40 вместо за 43 лв.

ПАКЕТ ОТ ПЕТТЕ КНИГИ

Ако поръчате Северозападната трилогия плюс двете книги за "Иваил ца", ще ги получите на цена 67 лв. вместо 73 лв..

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...