Тирамису

kyloti

-          Не си секни цифките у чиниите! – рече му она, коги още се не беа събудили.

-          Ти па да ги беше измила! – само тва му требваше, та да изфръли сички синуси и косинуси и мивката, да го еба у сътверо.

-          Браво на тебе! – улете она гурелива у куфнята. – Сега земи и се изсери на мокето, та да се свръши!

-          Я да не съм такъв сеянин като вашио род, ма!? – Он си огледа носо, маана кво имаше за маинянье и добави: - Ти за къв ме имаш ма, да ти ебем макята!?

-          За такъв, къв си! – подрипи она с обутите си с калци крака. Беше нема и средата на ноември, ама стегаше, снег до колена, минус петнаесе, фаща те за ноктецо. – Ти си най-големио провал у живото ми, Ристо!

-          Ти па си млого убава, Ристино! – пресегна се къде шишето си он. – Айде, беги у другата соба, да се разбереме!

-          Е, кък ше се разбереме бе, умнико, ли ше се не чуеме? – извръна се она. Ясно си личеше, че е готова на бой да рипне.

-          Бъш така – он си запали сплатенио фас. – Ти ше седиш у едната соба, я – у другата и ше си оратиме по телефоньо.

-          Ама, оно много пари, бе! – ревна Ристина.

-          Я пари имам!

-          Тръка разни талончета и изкара сто лева, тва ли са ти парите? – изрепчи му се она.

-          Тва са – ободе един доматец с острото на вилицата он. Видеше се, че му не е до разправии. – А твоите?

-          Моите колко са, я си знам! – тропна с крак у защитна позицеа Ристина.

-          Ти добре си знааш – Ристо беше наясно, че ше я изкара от нерви и се закроти, та да види кво ше стане.

-          Знааш на макье си сливиците! – отглътна си он и кръстоса крака.

-          Ристо! – тури она ръки на кръсто и разтръси не млого дребното си тело, облечено у на баба ѝ пенюаро. Разстръскаа се едни цомбаре и най-паче балдъре, ама сега нема кво да се праиме на некой изкилеферчен като Въто Арманито. – Я бех мининка, коги се вюбих у тебе…

-          И викаш, че зарди тва не мом да се секнем у мивката – он пак се дигна от местото си. Обичаше първо да затиска левата си ноздра.

-          А що требва баш те тука те!? – мина она у контраатака. Като се изпраи, Ристо се сви до шкафу с чиникете, ама веднъга се съпикяса.

-          Що па не, ма!? – Он си скина потнико отгоре додоле. Така обичаше да показва надмощеето си. Як беше, нема да си мериме силите. С една песница у главата овен беше пребивал.

-          Що ми се е догадило от тебе! – одзерепи му се Ристина. – Оти само като те видим и ми се повръща. Оно тва са тринаесе години, моеш ли да поверваш, че некой ше те тръпи толко?

-          А тебе, ма? – сопна се он и отфръли масата у другио край на собата - Кой ше изкара толко време с тебе? Де, кажи ми кой?

-          И я вече не мом да се тръпим самечка! – она сведе глава.

-          Те, таа коза па ше ревне! – Ристо подири чашата си на местото, къде я тураше секи един път, ама она беше щукнала заедно с масата. – Що не моеш да се тръпиш, ма?

-          Се нещо не съм напраила кък требва! – она па тропна с крак.

-          Ми, като не си напраила нищо кък требва никогиж, кък очекваш баш сега да си? – сопна ѝ се он.

-          Ристо, кво толко е станало бе, отдека се запали, се едно свето е свръшил? – Ристина не ревеше на майтап, беше спаднала гумите до циу.

-          Я шти каем откъде съм се запалил, ама така ше те наковем, че свитки ше ти излезнат пред очите! – Он стана и връна масата на местото ѝ.

-          Кажи! – Ристина па опраи мушамечката и я избръса от пиеньето му на тоа сгруяк.

-          Ти си шашава по целата глава! – он си намери столо некъде из собата, къде и да го беше заритал, и приседна. – Беги ми сипи рикиа!

-          Сипи си ти, смрад долна! – Ристнина вече не ревеше, а цвилеше като кобила у родилно отделенее.

-          Значи, де да напраиме разбор на ситуацеата – резко смени темата Ристо. – Ти ше ме едосваш, та да фръгам маси у бащинията си, после, ше ми ревеш като се едно си излазаш на макье си от путката и накраю ше ми кааш я да си сипем рикия!? Оти се едно не си виновна, да те ебем у гъзо тесни я четиресе пъти за един ден!

-          Ти четиресе пъти не си го дигал от Нова годин досъг, Ристо! – Ристина пойде да му сипува рикия, оти знааше, че тоа сътвер недоклатен ше е не с главата си нема и дваесе минути след посдегнята глъткя. Он без спиртец ставаше неразпознаваем. Не че след консумацеа моеше да го разпознаеш, ама се нещо се отбираше.

-          Ама поне дваесе съм ти го турал! – засме се он и се пресегна къде чашата – Другите у комшийките съм ги фръгал…

-          Септември сме! – Ристина с най-спокойно движенее му изсипа спиртната напитка у врато и се завръте с гръбина, та да си дореве.

-          Макье ти ше еба! – изрева Ристо и се изпраи на крака с намеренее да ѝ откине главата.

-          Еби я! – извръте се она и го сецна право у очите. – Айде! Да те видиме!

-          Ние баш за кво се караме? – сплати дното Ристо. – Ли сме семейство, па тва, па онова…

-          Я ше ти каам за кво се караме, шашкъниньо! – Ристина се пресегна къде чашкята му. – Беги да ми купиш едно пръче тортечка от Едноведжата, оти иначе ше разбереш за кво се караме, диване ниедно!

-          Додек се приберем да си се изкъпала! – сбра последните си капки достойнство Ристо.

-          Ше те чекам у леглото и парфумец ше си турим, кръшлеко! – рече она и дреите ѝ почнаа да се разфръчат из стаата, а копчетата тропаа по душемето като пролетна градушка.

-          Ама ние верно, закво се скарааме? – Ристо натисна бравата млого предпазливо.

-          Чуй ме, мулузино! – Ристина беше останала само по килоте доколенки. – Без пръче торта, ти, ако видиш путка, пръч на оранье да е!

-          Добре, добре, бегам!

„Ама баш закво се скарааме“, мислеше си Ристо, додек се връщаше с две пасти, оти тортата при Едноведжата беше свръшила.

 

 


Чете ли ви се още от Торлака? Прегледайте нашата секция Разкази.

А ако още не сте прочели някоя част от трилогията "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", или пък историческия роман "Иваил цар", може да ги поръчате в нашия Магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), можете да я поръчате на цена 40 лв. вместо 43 лв.

Ако пък искате към трилогията да добавите и  "Иваил цар", цената на четирите книги ще бъде 53 лв. вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...