Авторът лъже

woman cocktail

Хммм… Пролетна вечер, ама къснопролетна, да не кажа раннолятна. Обаждаш се на приятели да ти правят компания и да ти помогнат поне малко да се изтръгнеш от самотата. Приятелите обаче са на твоите години, в средата на двайсетте и точно в този момент никой от тях не е достатъчно свободен, за да бъде част от напоителната ти привечер, макар и да знаеш, че всеки има силно мотивирано желание да се присъедини към теб.

Ти си човек, който говори грубо с другите, това е факт, който няма да се промени с времето, но, за сметка на това, имаш сравнително приемливо чувство за хумор и здрав черен дроб, та хем можеш да разсмиваш хората, хем и да ги носиш до квартирите, а понякога и до родните им места, ако се наложи да постъпиш така след прекалено тежка вечер. Тъй като обикновено си по-трезвен от около 99% от ония, които са наоколо.

Спиртните напитки в тази история обаче не са от особено значение. Всъщност, не е точно така. Когато си самотен, ти се консумира спиртна напитка. Може да си сам и да не си самотен, може да си обграден от стотици хора и да се чувстваш най-самотния човек на света. Историята познава всякакви случаи.

Но, така или иначе, бях самотен. В главата си. Самотата в главата се засилва с всеки ден. Така се случва и с безсънието, и с усещането за несигурност, и с неудоволереността, та ако ще на Луната да си стъпил.

Когато влязох, посърнал от провала си в дипломацията с приятелското си съсловие, до един безспорни пройдохи точно като мен, я видях. Не знам. Да не беше на малко повече от мен, ама и да е била, беше твърде привлекателна. Седеше навън, под ония чинари във вътрешния двор, който изблъскваше градските шумове, сякаш бяха в друга Вселена.

Видях я в гръб, загледах се на две педи под врата й и оцених, че съвсем не е притежател на най-неприятно изглеждащия… уф, добре, нека веднъж и аз да съм цензурен… на най-грозните задни части на Балканския полуостров. Добре, да съм себе си: имаше много, ама много хубаво дупе, набутано (предполагам не по най-лесния начин) в тесни кожени панталони, които го правеха да изглежда дваж по-хубаво.

Ако се питате дали седнах така, че да имам панорама, значи сте идиоти. Седнах точно така, че да притежавам прекрасна гледка към страховития й задник, а тя ми се отблагодари, поставяйки лакти на бара и запъвайки възглавничките на пръстите на краката си, така че да ми даде по-добра гледна точка.

Ако изключим бармана, млад, но скоропостижно оплешивял и нашишкавял мъж, който по съвместителство изпълняваше и функцията на сервитьор, си бяхме двамата. Аз и тя.

Когато си поръчах първата мента и тя отпи от шарения си коктейл, извръщайки още по-шарения си поглед към мен, разбрах, че всички шансове да погледна под роклята й, нацапана с едри сини цветчета, приличащи на лилии, са големи. Беше сравнително висока, което ми харесваше, обичах високите жени, особено, когато имат цвета на морето в слънчев ден в очите си.

-          Сам ли си? – попита, без да влага никаква емоция в гласа си. Равен като острие на бръснач.

-          Чакам приятели – отговорих, след като преглътнах два или, може би, по-правилно, три пъти.

-          Наздраве! – отговори. Когато се извърна и се усмихна, видях, че е по-възрастна, отколкото си мислех първоначално. Бръчките ѝ застрашаващо искаха да извадят красивите ѝ очи, но въпреки това беше забележителна жена. На желанието ми да я докосна не пречеше и не особено опънатата кожа по оголените от лятната ѝ рокля рамене.

-          Наздраве!

Пих втора, че и трета мента, тя също не остана с един шарен коктейл. Тя си беше там, на бара, а аз се свирах на масата си и зяпах разсеяно в малоумния сериал, който вървеше по телевизора.

-          Няма ги твоите приятели – каза тя след… не знам, може и повече от час да е минало.

-          Бесен съм им! – ударих с отворена длан по масата. – Но сега им е сезонът, работят по туристически агенции, може и да си имат служебни ангажименти.

-          Ще ги чакаш ли още? – гласът ѝ беше такъв, че всеки мъж иска поне веднъж в живота си да чуе точно този глас.

-          Нека… - започнах аз и надигнах ментата си.

-          Аз тръгвам, а ти както пожелаеш. – Тя стана и лилиите се разляха в дрезгавината на задрямалата кръчма.

Първата попаднала ми банкнота. Барманът я хвана във въздуха, преди да се строполи като птиче с прекършени крилца в краката му.

Когато отворих вратата, тя ме чакаше отвън. Обгърна ме с дъха си и разтуши пресъхналите ми устни с тлъстия си, влажен език. Усмихна се и ме погледна. Този път бръчките не видях. Чух само.

-          Идваш ли с мен? – Не отговорих сякаш цяла вечност, но ръката ѝ ме поведе, а аз не се противих. Дори наопаки…


Aко ви липсва някоя от книгите на Торлака, може да поръчате "Иваил цар", книга първа и книга втора, както и Северозападната триогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") в нашия Магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...