Рейсо

bus

Оно у рейс вече да не смееш да се качиш. Първо, че смръди на зла гад, второ, че некой ТИР ше спука гума и ше те отнесе у пламниците на адо без време, трето, че е плъно с юнаци и юначки, дека ше ти ебат бойната слава преди да си се усетил, че требва да се прегрупираш.

Е го, оня ден съм пошел за Градо по ебем ли там кви причини, конфиденциалне са, ама така и така тва никой нема да го чете, та да си каем, че щех да пущам три кὸли от новата книжка на една братчедка на един баджанак, къде е баба на… Абе сложно е. Жената вика, че разбрала, че съм писател, гордее се с мене и сака да си купи нещо за пет лева па на пенцеа пак. Викам, че нема проблем, а оно ме е яд извътре, та джигеро ми се топи. Предложих й да скинем една книга на три и да й ги пущам на пръчета. Я, че се бъзиках, бъзиках се, ама она склони, още преди да съм свръшил да приказвам.

И те ме те у рейсо за Градо. Я, шефиоро и те тиа двамата, къде сакам да ви разкаем за тех. Двойка. Поне така се виде от сичко, къде се сючи у последствее, иначе на сватбата им не съм одил, нема да ви лъжем.

-          Те го те заводо за пелети, ти закво се маана оттука, ма? – рече мъжо и заглади брадясалата си муцуна, па се дигна и бега на другата седалка, отдънък жена си. Още си не бех платил билето, ама имах дребни, та се свръши набръже.

-          А ти що не сакá и да се фанеш? – изсъска она. Опружих се на пръвата седалкя, че там най-малко друска, да го еба. - И не е никъв завод, тва си е чис цех, тоа го зе по некъв проект.Нема и петнаесе човека да работат у ньего.

-          Да де, ама те викаа да идеш. Седемстотин лева плата ти даваа. – Чух я, по-скоро я усетих кък се размръдва на седалкята зади мене. – А ти и день не ще да се пробваш…

-          Ама, шашавата, ние за мене ли приказваме, или за тебе!? – Рипи от местото си он.

-          Ей, седи, да не слеем и да ти откръшим два шамара, та да ти бучат ушите чък до Градо! – Зейна шефиоро. – Цел ден сте си дома, на две магарета сено не мое да разделите, ама иначе се ежите по пътищата кой на кой ше го тура! Изпраяйте се у градината, нема да ми се ежите тука като петли на жежки лайна!

Оня си седна, нема да спорим с никой, я не съм такъв човек. Ама се стръпе колко да са минали най-млого три-четри минути.

-          Ше ми едеш ую, само да се прибереме! – Прошъпня, ама нали ми беше зади врато, та го чух, даже и да ми се не щеше.

-          Мислиш, че ме плашиш ли? – Изсме се змийорникавата она. – Нема да ми е за пръв път, нема и за последен да ми е.

-          Не е ти и пръвио уй, къде си джвакала, мама ти да еба проглобена! – Подрипи он пак.

-          Седи, ти казах бе, дръгел! – Шефиоро даде мръсна газ на завою, явно го беше яд човеко.

Тоа път тишината зади гръбината ми продлъжи камара време. Къде пет минути мое да е имало.

-          Маанах се оттам, що сакаха да съм на три смени. – Отцепи она като кък опитен дръвар съсича свинаковина из ред, като дръжи манарата само с една ръка.

-          Ама ти даваа камара пари – сепна се он. Май беше като да е задремал.

-          Е и кво? – Она владееше ситуацеата, личеше си. Ни имаше кък да й посегне, от долното село се беха качили къде три-четири бабушкере и един чичка с патерици, къде смръдеше нема да ви каем на кво, та не идеше да я изповратнячи пред сички нас. – Я изкарам некой лев, прекинем се, а ти цел ден у кръчмата да ги изпиеш. Миналата зима карахме с три кубика дръва. Щехме от студ да изгинеме, оти беше усвоил свите средства, ашлак с ашлацете.

-          Мирвай ма, ората ше ни чуат! – сопна се он, а у грълото му заклокочи. – Я съм у кризата на среднята възрас, случават се те такива работи.

-          Знааш ли кво ше ти се сючи, само да се прибереме дом? – Мале, таа кък умееше да съска, нема да ви каем. – Ше накарам Генади да ти скръши една бобовица от гръбината, та да ти дое акъл!

-          Он ми е пръвио син ма, ти да не мислиш, че ше ми посегне баш па на мене!? – Он пак се рипна от местото си, ама шефиоро резко завръте кормилото на иначе прав участък и го фръли на местото му, без никакво предупрежденее.

-          Он не мое да те трае повече и от мене – гласо ѝ изеднъж стана равен и гладък, та да ти скине нервите.

-          И що бега, ма!? Що бега!? – Тоа шибна с песница по облегалката ми, ама само едно обръщанье, без и да си отворим уста, стигна, та да свие на седалкята могъщата си барем шеесекилограмова телесна наличнус.

-          А кой щеше да ми гледа градината бе, урапяк? – она изока пò и от ньего, ама шефиоро не реагира никак. Явно ѝ симпатизираше. Оно и я. Най-манку, оти за тия години не беше като да се е запущила. – На три смени знааш ли кък се работи?

-          Он не знаа и на една кък се работи – захили се шефиоро и спре от осемдесе на нула у последното село преди Градо. Те, само един пенсионер с две торби гъби се натовари. Големи сърнели, чък ми потекоа лигите. Дъждовна годин се беше случила, гъби да сакаш, под път и над път имаше.

-          Тебе па млого ти знаа главата! – сопна се мъжо и се се уригна на чесън у врато ми. мале, кък засмръде, нема да ви каам.

-          Ше спрем, ше те свалим и така ше те ребрим, че ше речеш „уке Цветко“! – закани му се на майтап оня, ама, за повече достувернус, понамали скоруста манечко.

---

-          Виж съга, я съм слободен човек, на тия нема да им работим, та ако ще турско да е! – не му обръна никво вниманее мою съсед по задна седалкя.

-          Тебе те мръзи да гледаш! – секна го жената до ньего, къде, по сека веруятнус, му беше съпруга, благоверна, избраница на сръцето или там, кък щете му викайте.

-          Нема такова нещо… - смотолеви, ама се видеше, че и сам не си верва.

-          Мене така си ми е добре – изжлемби се она. – Мое да немам седемстотин лева на месецо, ама си насадим компире, пе-шес реда кукуруз, една леа прази лук, по две-три домат и краставичок и готово. А ти кво!? Само ти дай да обереш лозето и ако има некоа слива, та да си печеш ракия.

-          Ше те ебем я, додек мръдаш! – закани се чичако.

-          Ако мое да го дигнеш и да ме накараш насила, ше ме ебеш – вече влазахме у Градо. – Ама последните пъти ни едното, ни другото.

Спрехме на гарата баш пет минути преди детлайно на разписанеето. На слазанье я чух да му вика:

-          Ако те не бех зимала, сичко щеше да ми е като ората!

-          Оно, па едни ора, да се изпренадаш! – отвръна он.

Двамата се засмеха и се фанаха за ръки. Он кракна нема и десет метра, пущи я и я плесна по облеченио у дънкова пола не особено несгоден за годините ѝ дирник. Она се разсме на глас.


Ако ви се чете още от Торлака, може да прегледате секцията Разкази.
А ако сте пропуснали някоя от книгите от Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" или "Май ше ни бъде...") или ви липсва някоя от двете части на "Иваил цар", може да ги поръчате от нашия Магазин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...